ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 236
гр.София, 01.05.2024 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ наказателно отделение, в закрито заседание на тридесети април, 2024 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. С.
ЧЛЕНОВЕ: Н. Т.
ПЕТЯ КОЛЕВА
изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д.396/24 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е но реда на чл.351,ал.6 НПК.
С разпореждане №416/14.03.24 г., постановено от съдия-докладчик при ОС-Варна /ВОС/, 5 състав но В.Н.Ч.Д.744/23 г.,е върната частна жалба на адвокат М. Д., защитник на А. К. против определение №628/ 23.11.23 г. на ВОС,постановено по посоченото дело.
Срещу това разпореждане е постъпила частна жалба с оплакване, базирано на нормата на чл.346,т.4 НПК. Иска се не само отмяна на атакуваното разпореждане, но и разглеждане на частната жалба срещу определението на ВОС по същество.
Върховният касационен съд, като провери сезиращия я документ и изложените в него доводи и като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира следното:
В касационната частна жалба в частта по отправените искания са смесени основанията по две процедури. Първата е такава по чл.351,ал.6 НПК по връщане на частна жалба като недопустима, а втората е свързана с искане за произнасяне на ВКС по същината на претенцията по определение, постановено от ВОС във връзка с присъдени съдебни разноски. Настоящото касационно производство е образувано по първата процедура и произнасянето на върховната съдебна инстанция по наказателни дела следва да бъде в рамките именно на нея - досежно разпореждането за връщане на жалбата. Едва при признаване правотата на жалбоподателя чрез отмяна на атакуваното разпореждане, би било възможно да се настоява за активиране на процедура по отмяна на съответното определение.
За да бъде разбрана тезата на върховната съдебна инстанция, трябва да бъдат дадени определени пояснения.
С решение №230/30.08.23 г., постановено от ВОС, 5 състав по В.Н.Ч.Х.Д. 744/23 г., е потвърдена присъда №3/02.02.23 г., постановена от PC-Девня по Н.Ч.Х.Д.131/22 г. С определение №628/23.11.23 г., постановено от въззивния съд, А. К. е осъден да заплати на адвоката на частните тъжители сума, представляваща възнаграждение за процесуално представителство. Това определение е атакувано пред ВКС с частна жалба с твърдения за негова неправилност и незаконосъобразност. Тя е върната с разпореждане №416/ 14.03.24 г., постановено от съдията-докладчик. В него е изложена невъзможност да се атакува определението на ВОС поради неприсъствието му сред актовете по чл.346,т.3 НПК, подлежащи на касационен контрол. В частната жалба срещу разпореждането, предмет на разглеждане от настоящия състав на ВКС, се сочи наличие на предпоставките по чл.346,т.4 НПК за допустимост на процедурата.
Касационната жалба в частта, в която съгласно гореказаното този съд е сезиран, е неоснователна. Поначало е вярно, че в процесуалния закон е заложено неколкостепенно разглеждане на наказателните съдебни производства. Същото обаче, както този съд не един път е отбелязвал, има изключения, които се извличат при тълкуване на нормата на чл.346 НПК. В този текст е формулиран предметът на касационно обжалване. Видно от интересуващата според частната жалба процесното дело т.4, на касационно обжалване подлежат решенията и определенията на окръжния съд, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство, когато тези съдебни актове са постановени за първи път във въззивното производство. В случая обаче с определението за разноските, действително постановено за първи път от окръжен второстепенен съд, далеч не става дума за акт, преграждащ, спиращ или прекратяващ наказателното производство. По него вече има влязла в сила осъдителна присъда.
Видно е освен това, че актът на ВОС, решаващ въпроса с виновността на дееца, е решение, а не нова присъда. На това се е спрял и съдията - докладчик в разпореждането си за връщане на частната жалба. При това положение не са налице и предпоставките на чл.346,т.З НПК, допускащи касационен контрол по определения на окръжен и апелативен съд по чл.306,ал.1 НПК /като настоящото такова/. И това е така, именно понеже те подлежат на разглеждане от върховната съдебна инстанция по наказателни дела само в случаите на оповестена нова присъда.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адвокат М. Д., защитник на А. К., срещу разпореждане №416/14.03.24 г., постановено от съдия-докладчик при ОС-Варна, 5 състав по В.Н.Ч.Х.Д.744/23 г., с което е върната частната жалба срещу определение №628/23.11.23 г.,постановено по соченото наказателно дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/