О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 109

С., 31, 01, 2013 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

РОСИЦА БОЖИЛОВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева

ч. т. дело № 841/2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] /в несъстоятелност/ против определение №1191 от 25.07.2012г. по ч. т.д. №671/2012г. на Пловдивски апелативен съд.

Ответникът по частната жалба- [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното определение.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Разпоредбата на чл. 274

, ал. 3 ГПК,

обвързва допускането до разглеждане на подадената частна касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В своето изложение, касаторът е заявил, че въззивния съд е определил неправилна правна квалификация на предявените искове - по чл. 646, ал. 1 или чл. 647ТЗ, тъй като „дал погрешен отговор на правния въпрос „Допустимо ли е предявяване на иск по чл. 646, ал. 2 от ТЗ или чл. 647 от ТЗ от лице, което няма качеството кредитор към датата на предявяване на иска”. В тази връзка е поддържано и противоречие с практика на ВКС - решение №105/09г. на ВКС, т. о.

Развито е подробно разбирането за неправилност на изводите на въззивния съд, с оглед това

, че по...