Производството е по чл. 288 ГПК,

Образувано е по касационни жалби на [фирма] и [фирма] / в несъстоятелност /, идентични по съдържание, против решение № 120/15.05.2015 год. по т. д. № 19/2015 год. на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено решение № 163/06.11.2014 год. по т. д.№ 303 / 2013 год. на Окръжен съд Русе и е обявена за недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /в несъстоятелност/, сделката по покупко - продажба на недвижими имоти, сключена на 16.09.2011 год.,между [фирма] и [фирма], обективирана в нот. акт № 37, том VІІ, нот. дело № 549/2011 год. на Нотариус Г.Ф., рег.№ 414 на НК.Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 647 ал. 1 т. 6 ТЗ,твърдейки че съдът не е изследвал всички въведени в хипотезиса на нормата предпоставки за обявяване на недействителността, ограничавайки се до наличието на срока, спрямо подаване на молбата по чл. 625 ТЗ и свързаност на лицата, сключили сделката. Счита, че претенцията на ищеца, с оглед правните последици на сделката – погасяване на изискуемо парично задължение на [фирма],чрез прехвърляне в собственост на същото дружество недвижими имоти на дружеството - длъжник / в несъстоятелност /, освобождавайки купувача от задължение за плащане на цената, предпоставя претенция на различно от предявеното правно основание – по чл. 646 ал. 2 т. 3 ТЗ, тъй като се атакува погасителен способ „ даване вместо изпълнение„.

Ответната страна – синдикът на [фирма] / в несъстоятелност/ - оспорва касационните жалби и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:

Ищецът – синдика на [фирма] / в несъстоятелност / - В. С. - атакува сключена между дружеството, в качество на продавач и конституирания съответник – [фирма], в качеството на купувач, договор за покупко-продажба на недвижими имоти / сгради, без правото на собственост върху терена, собственост на последното дружество /, като твърди, че страните по сделката са свързани лица, по смисъла на пар. 1 ал. 1 т. 5 и ал. 2 ДР на ТЗ, сделката е сключена в двугодишен срок преди подаване молбата за откриване на производство по несъстоятелност и същата е увреждаща за кредиторите.Увреждащият й характер ищецът е обосновал с договорената продажна цена, значително занижена спрямо действителната пазарна цена на имота, която продажна цена страните по сделката, при сключването й в предвидената нотариална форма, изрично са уговорили като недължима, тъй като срещу същата се счита погасено задължение на дружеството в несъстоятелност към [фирма], в същия размер. [фирма] би била хирографарен кредитор по отношение това си вземане, при наличие на обезпечен кредитор по чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ / НАП /. Ищецът е изтъкнал и увреждащ характер на сделката по отношение на обезпечения кредитор на несъстоятелността, който и при запазване на правните й последици би могъл да не бъде удовлетворен изцяло, за сметка на хирографарния кредитор [фирма], както и предвид значението на продадените активи като производствена база на дружеството, чието запазване би осигурило реализиране на доходи от стопанска дейност, в интерес на удовлетворяването на кредиторите.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска по съображения, че не е доказано сделката да е увреждаща за кредиторите, съгласно чл. 646 ал. 1 т. 6 ТЗ. За целта е съпоставил пазарната цена на прехвърлените имоти / без остойностяване на вещно право за строеж на постройките / - 359 631 лева, спрямо продажната цена от 377 284, 50 лева, срещу която са погасени задължения на [фирма] / в несъстоятелност / към [фирма].

За да промени правния резултат, въззивният съд е счел, че хипотезата на чл. 647 ал. 1 т. 6 ТЗ предполага по – широко тълкуване на понятието „увреждащ„, за характера на атакуваната сделка, предвид това, че законодателят, в отлика от предходните хипотези на разпоредбата, не акцентира на възмездния й или безвъзмезден характер.Като не е излагал мотиви относно съотношението средна пазарна / продажна цена, въззивният съд е обосновал увреждащ характер на сделката с накърнени права на един от кредиторите на несъстоятелността - Държавата, чрез НАП за изискуеми публичноправни вземания от [фирма] / в несъстоятелност/. Като обезпечен кредитор / по договор за ипотека в обезпечение на частни държавни вземания /, НАП има право да се удовлетвори пред останалите кредитори, т. е. ако не би била сключена атакуваната сделка - преди [фирма], което би се явило хирографарен кредитор за вземането си, погасено чрез даване вместо изпълнение с процесната сделка.Дори погасяването на необезпечени изискуеми публичноправни вземания предхожда реда за погасяване на хирографарния кредитор, какъвто ответника би се явил, ако не би била сключена сделката, тъй като те са в реда по чл. 722 ал. 1 т. 6 ТЗ.Съдът е счел ирелевантно обстоятелството, дали НАП би могла да се удовлетвори, на основание сключения договор за ипотека изцяло и извън производството по несъстоятелност.

В изложенията по чл. 280 ал. 1 ГПК / също идентични по съдържание / касаторите са формулирали следните въпроси, обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК: 1 / Допустим ли е иск по чл. 647 ал. 1 т. 6 ТЗ, за обявяване недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността, на сделка, която по своето естество и правни последици представлява погасяване на съществуващо и изискуемо парично задължение на длъжника към кредитор, чрез прехвърляне на собственост на недвижим имот, в полза на свързано лице или е приложима разпоредбата на чл. 646 ал. 1 т. 3 ТЗ? и 2/ Наличието на елементите от фактическия състав на чл. 647 ал. 1 т. 6 ТЗ - сделка, свързаност, двугодишен срок – налага ли автоматично извод за увреждащ характер на сделката и освобождава ли съда от задължението да изследва този елемент?

Първият въпрос не навежда на довод за недопустимост на съдебното решение, като постановено по непредявен иск, а на довод за неоснователност на претенция на ищеца на посоченото от него основание – чл. 647 ал. 1 т. 6 ТЗ, тъй като решаващо е погасителното действие на сделката, по отношение задължение на дружеството в несъстоятелност, чрез способа „ даване вместо изпълнение „ / чл. 65 ал. 2 ЗЗД / и след като предмет на атакуване е това действие, то ищецът би имал право на иск по чл. 646 ал. 2 т. 3 ТЗ, а не по чл. 647 ал. 1 т. 6 ТЗ. Въпросът, обаче, не отчита всички релевантни предпоставки, при които е предявен иска - сключване на сделката в двугодишен срок преди подаване молбата по чл. 625 ТЗ / ирелевантно на датата на неплатежоспособността, от значение в хипотезата на чл. 646 ал. 2 ТЗ /,сключването й между свързани лица / също ирелевантно в хипотезата на чл. 646 ал. 2 ТЗ /,позоваването на увреждащ характер - докато разпоредбата на чл. 646 ал. 2 т. 3 ТЗ визира релевантност единствено на факта на погасяване изискуемо парично задължение / независимо от начина на изпълнението /, извършено в далеч по-кратък срок /6-месечен /, преди подаване молбата по чл. 625 ТЗ и във всички случаи след началната дата на неплатежоспособността.Така формулираният от касаторите въпрос е нелогичен, доколкото няма основание обстоятелства, заявени от ищеца и относими към хипотезиса на чл. 647 ал. 1 т. 6 ТЗ да бъдат ирелевирани, единствено изхождайки от погасителния ефект на сключената сделка и противно на останалите обстоятелства от хипотезиса на чл. 646 ал. 2 т. 3 ТЗ, на които ищецът не се позовава. Въпросът не отчита и факта, че именно сключването на сделката е начина на реализиране способа „даване вместо изпълнение„, следователно няма друго обективирано правно действие / волеизявление на страните /, чието атакуване по ред, различен от чл. 647 ал. 1 т. 6 ТЗ, да би осигурило преодоляване правните последици на сделката. Въпросът не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал. 1 ГПК,а дори да би го покрил, ако се възприеме със съдържанието – допустимо ли е атакуването на погасяването на парично задължение към кредитор и по двата способа / чл. 646 ал. 2 т. 3 ТЗ и чл. 647 ал. 1 т. 6 ТЗ,при това ако са налице предпоставките, визирани в хипотезите на всяка от нормите, необоснован е допълнителния селективен критерий в сочената хипотеза. Съгласно задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/2010 год. по тълк. дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива правна норма и доказването на постановена по тълкуването й противоречива съдебна практика или обосноваването на предпоставки за преодоляване на еднозначна по тълкуването й практика, като неправилна, вследствие промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Няма и противоречие във формираната съдебна практика, че конкуренция между исковете по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ,в съотношение на изключване допустимостта на едни искове за сметка на други, независимо от наличието на предпоставките за предявяването на всеки от тях, не е уредена от закона.

Вторият от формулираните въпроси не кореспондира с решаващите мотиви на въззивното решение, тъй като съдът не е отказал да обоснове „увреждащ„ характер на сделката, изхождайки единствено от факта на сключването й, в двугодишен срок преди подаване молбата по чл. 625 ТЗ и свързаността на лицата по същата.Обосновал е увреждащ характер, с оглед наличието на привилигирован кредитор на несъстоятелността. По така извършеното тълкуване на понятието „увреждаща кредиторите сделка„, съгласно чл. 647 ал. 1 т. 6 ТЗ, не е поставен и обоснован правен въпрос.

Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 120 / 15.05.2015 год. по т. д. № 19/2015 год. на Великотърновски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: