Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 205/26.06.15г., постановено по т. д.№ 283/15г. от Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 136/18.02.15г. по т. д.№ 1518/14г. на Варненския окръжен съд и са отхвърлени предявените от касатора против [фирма], [населено място] иск за плащане на сумата от 88234, 42 лв., представляваща дължима цена за ел. енергия по договор № 198/31.05.12г. и по фактура № 17/30.05.13г., ведно със законната лихва от 19.08.14г. до окончателното изплащане на сумата.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че касаторът – ищец по иска, е производител на ел. енергия от възобновяеми източници в качеството си на собственик на фотоволтаична централа. В качеството си на производител дружеството е ползвател на електроразпределителната мрежа по смисъла на т. 41а, б.”а”, пр. 1 от пар. 1 на ДР на ЗЕ, като произведената активна електрическа енергия се доставя и изкупува по преференциални цени от купувача [фирма] по договор № 198/31.05.12г. Касаторът е и потребител на мрежата, тъй като снабдява с нея електрическа централа, необходима за функционирането на съпътстващи устройства съгласно т. 41а, б.”а”, пр. 2 от пар. 1 на ДР на ЗЕ. Между касатора и мрежовия оператор не е сключен договор за достъп в срока по пар. 197, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗЕ /ДВ бр. 54/12г./. Определените временни цени за достъп с решение № Ц-33/14.09.12г. на ДКЕВР са отменени в частта за достъп до ФтЦ с решение на ВАС, като с последващо решение № Ц-6/13.03.14г. регулаторът е определил цени в полза на [фирма] за използваната от производителите мрежова услуга в нулеви стойности за производителите на електрическа енергия в размер на 2, 45 лв./МВтч. С протокол от 10.06.13г. [фирма] е прехвърлило на [фирма] вземането си срещу [фирма] по фактура № ФП1102893/05.06.13г., представляващо временна цена за достъп, като длъжникът е надлежно нотифициран по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД според изричното му изявление в протокола. Предявеното вземане в производството по делото представлява цена за доставена ел. енергия по договора от 31.05.12г., която не е заплатена, като за това вземане е направено изявление за прихващане по протокола от 10.06.13г. Решаващият състав е изложил съображения, че отмяната на временните цени по пътя на съдебния контрол не трансформира възмездното облигационно отношение в безвъзмездно такова, а основанието на престациите не отпада, тъй като пълното дерогиране на задължението за цената на достъпа би довело до ощетяване на редовно престиралия доставчик. Според въззивния съд разликата между временната и окончателната цена следва да се уреди чрез механизъм за компенсация по чл. 32, ал. 4 ЗЕ, а не по общите правила на чл. 55 ЗЗД. Отказът на оператора да приложи компенсаторния механизъм следва да бъде преодолян по пътя на обжалване на акта на комисията. С оглед на така приетите разрешения е счетено, че валидно са прехвърлени вземанията от [фирма] на [фирма] и към момента на компенсацията са били налице еднородни насрещни вземания, които са установени по основание и размер.

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Касаторът поставя тринадесет въпроса по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК, свързани със съществуването или липсата на основание да се задържат суми, платени на база незвлязло в сила решение на регулаторния орган ДКЕВР; съществуването на основание за прихващане без уведомление за цесията; нищожността на прихващане на задължение с нулева стойност и за това какви са последиците при определени такива цени, както и при невлязъл в сила административен акт; също и за наличието на предмет, основание и активно вземане за погасителния ефект на изявлението за прихващане. Решаването на всички тези въпроси е обвързано от обуславящия въпрос, разрешен в обжалвания въззивен акт за действието на отмяната на административния акт. Въведени са основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

Поставеният правен въпрос за действието на отмяната на административен акт и за гражданскоправните последици на тази отмяна е от значение за решаващите изводи на въззивния съд. След депозиране на касационната жалба ВКС е постановил: решение № 212/ 23.12.15 г. по т. д. № 2956/2014 г. на І т. о., решение № 157/11.01.16 г. по т. д. № 3018/2014 г. на ІІ т. о, решение № 155/11.01.16 г. по т. д. № 2611/2014 г. на ІІ т. о., решение № 7/26.04.2016г. по т. д.№ 3196/2014г. на ІІ т. о. и решение № 28/28.04.2016г. по т. д.№ 353/2015г. на ІІ т. о. Касационното обжалване по тези дела е било допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос за темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт (по см. на чл. 13, ал. 2, пр. 1-во от Закона за енергетиката), инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР. Дадените разрешения са, че влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕ, има обратно действие. В своите тълкувателни части решенията по цитираните касационни търговски дела съдържат съвпадащо казуално тълкуване на една и съща разпоредба от АПК, като е дадено еднакво разрешение на идентичния правен въпрос, приет за обуславящ за изхода на спора по тези дела.

Поставените от касатора въпроси се обхващат от дадените разрешения в практиката на ВКС по общия въпрос за темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса, така както е формулиран от касатора: „Отмяната на административния акт действа ли с обратна сила, което действие води ли до отпадане на последиците от акта и поражда ли задължението за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта?” за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС. Наличието на допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК изключва основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

На основание чл. 18, ал. 1, т. 2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 1764, 69 лв. по сметка на ВКС.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 205/26.06.15г., постановено по т. д.№ 283/15г. от Варненския апелативен съд.

УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 1764, 69 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т. о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.