Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 110/20.04.15г., постановено по т. д.№ 89/15г. от Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 1162/05.12.14г. по т. д.№ 1180/14г. на Варненския окръжен съд и е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма], [населено място] иск за плащане на сумата от общо 216522, 70 лв., представляваща дължима цена за ел. енергия по фактура № 10/30.04.13г. за сумата 42365, 06 лв.; по фактура № 11/31.05.13г. за сумата 115771, 03 лв. и по фактура № 12/30.06.13г. за сумата от 58386, 61 лв., на основание чл. 327 ТЗ.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че касаторът – ищец по иска, е производител на ел. енергия от възобновяеми източници чрез електроцентрала с фотоволтаични модули с мощност 2200 кw. С договор от 18.11.11г. обектът му е присъединен към електроразпределителната мрежа на [фирма], сега [фирма], а на 28.11.12г. при условията на чл. 94а, ал. 3 ЗЕ има сключен договор за изкупуване на произвежданата ел. енергия с [фирма]. Вземането по издадените фактури за произведената ел. енергия за месеците април, май и юни 2013г. в общ размер на 636190, 39 лв. е погасено чрез плащане от [фирма] в размер на 419667, 69 лв., а за исковата сума от 216522, 70 лв. е извършено прихващане въз основа на протоколи № 1/10.05.13г., № 2/10.06.13г. и № 3/08.07.13г. Насрещните вземания на [фирма] произтичат от цени за достъп по фактури № 1102608/07.05.13г., № 1102925/05.06.13г. и № 1103346/05.07.13г., които са цедирани от [фирма] на [фирма]. Решението на ДКЕВР № Ц-33/14.09.12г. за определяне на временни цени за достъп е отменено с решение № 9484/25.06.13г. по адм. д.№ 6473/13г. на ВАС, като с решение № Ц-6/13.03.14г. ДКЕВР са определени окончателни цени за достъп. Възражението на длъжника за нищожност на извършените цесии е счетено за неоснователно, тъй като конститутивният ефект на отмяната на решението има действие спрямо всички /чл. 177, ал. 1 АПК/ и на основание чл. 302 ГПК следва да се съобрази при разглеждане на гражданскоправните отношения. Задължението за заплащане на цената на достъп е нормативно определено с чл. 82, ал. 2 ЗЕ и с отмяната на решение № Ц-33/14.09.12г., с което определена временна цена, не е отпаднало основанието за плащане. Отменен поради незаконосъобразност е само актът за определяне на временна цена, като регулаторният орган има задължение да определи нова цена и съгласно чл. 32, ал. 4 ЗЕ да приеме компенсаторни мерки в случаите на отклонение между временната и окончателната цена. Изложените съображения са формирали извод, че цесията не е нищожна, като обуславяща извършеното прихващане, както и че протоколите за прихващане предхождат отмяната на решението, поради което към момента на прихващането погасителният ефект е настъпил, тъй като вземанията са съществували в предявения размер.

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Касаторът поставя десет въпроса по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК, свързани със съществуването или липсата на основание да се задържат суми, платени на база незвлязло в сила решение на регулаторния орган ДКЕВР; съществуването на основание за прихващане без уведомление за цесията; нищожността на прихващане на задължение с нулева стойност и какви са последиците при определяне на такива цени, както и при невлязъл в сила административен акт; също и за задълженията на въззивния съд да обсъди всички наведени от страните възражения. Решаването на всички тези въпроси е обвързано от обуславящия въпрос, разрешен от въззивния съд, за действието на отмяната на административния акт. Въведени са основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

Поставеният правен въпрос за действието на отмяната на административен акт и за гражданскоправните последици на тази отмяна е от значение за решаващите изводи на въззивния съд. След депозиране на касационната жалба ВКС е постановил: решение № 212/ 23.12.15 г. по т. д. № 2956/2014 г. на І т. о., решение № 157/11.01.16 г. по т. д. № 3018/2014 г. на ІІ т. о, решение № 155/11.01.16 г. по т. д. № 2611/2014 г. на ІІ т. о., решение № 7/26.04.2016г. по т. д.№ 3196/2014г. на ІІ т. о. и решение № 28/28.04.2016г. по т. д.№ 353/2015г. на ІІ т. о. Касационното обжалване по тези дела е било допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос за темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт (по смисъла на чл. 13, ал. 2, пр. 1-во от Закона за енергетиката), инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР. Дадените разрешения са, че влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕ, има обратно действие. В своите тълкувателни части решенията по цитираните касационни търговски дела съдържат съвпадащо казуално тълкуване на една и съща разпоредба от АПК, като е дадено еднакво разрешение на идентичния правен въпрос, приет за обуславящ за изхода на спора по тези дела.

Поставените от касатора въпроси се обхващат от дадените разрешения в практиката на ВКС по общия въпрос за темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса, така както е формулиран от касатора: „Отмяната на административния акт действа ли с обратна сила, което действие води ли до отпадане на последиците от акта и поражда ли задължението за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта?” за проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС. Наличието на допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК изключва основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

На основание чл. 18, ал. 1, т. 2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 4330, 45 лв. по сметка на ВКС.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 110/20.04.15г., постановено по т. д.№ 89/15г. от Варненския апелативен съд.

УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 4330, 45 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т. о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.