Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. А. А., ЕГН [ЕГН] срещу решение № 340 от 25.02.2014 г. по в. гр. д. № 2695/2013 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, в частта, с която е отхвърлен искът му за неимуществени вреди за разликата над 60 000лв. до 400 000 лв. Поддържа се, че частичното уважаване на предявения иск за неимуществени вреди е в нарушение на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В нарушение чл. 51, ал. 2 ЗЗД е приетото от САС съпричиняване от 1/3 на вредоносния резултат от ищеца, след като е пътувал в МПС, управлявано от лице употребило алкохол. Искането е за отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на иска изцяло.

Г. фонд -гр. София, в писмен отговор изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като решението не е в противоречие със задължителната за съдилищата съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за сумата от 10 730 лв.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

К. А. е предявил срещу Г. фонд иск по чл. 288, ал. 1, т. 2 б”а” КЗ отм. за сумата от 400 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие на ПТП на 8.05.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.11.2010 г. до окончателното й заплащане. Съставът на въззивния съд, след обсъждане на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е приел за безспорно установено, че на 8.05.2010 г. е настъпило ПТП в резултат на виновното противоправно поведение на Г. Х. Г., чиито лек автомобил не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност”. Също така е приел за безспорно установено, че виновният водач е управлявал автомобила след употреба на алкохол, като концентрацията на алкохол в кръвта му е била 3.99 промила, което съгласно заключението на СМЕ отговаря на смъртоносно отравяне с алкохол. Приел е за доказано, че доколкото алкохолното опиянение на водача е било обективно видимо, пострадалият ищец е знаел, че виновният водач е управлявал автомобила след употреба на алкохол, поел риск и е извършил особен случай на съпричиняване, като е могъл да допусне или да предположи, че може да бъде увреден от делинквента. Решаващият съд е преценил, че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 90 000 лв., като същото следва да бъде намалено с 1/3 съпричиняване от страна на ищеца и е уважил иска за сумата от 60 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане.

В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следният въпрос „ Съставлява ли принос за настъпване на вредоносния резултат сам по себе си факта, че пътник, който се е качил при водач, употребил алкохол, независимо дали знае или не знае, че водачът, който управлява МПС е употребил алкохол, въпреки, че пътникът не е нарушил със своето поведение нито една правна разпоредба чрез конкретно действие или бездействие нито една правна разпоредба от действащото законодателство /в частност по ЗдвП и КЗ/, което да е в пряка причинна връзка с настъпване на вредоносния резултат?”

Настоящият състав на ВКС, ТК, първо отделение намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос независимо, че е от значение за изхода на делото и попада в очертаното от чл. 280, ал. 1 ГПК приложно поле на касационен контрол, доколкото касаторът не обоснова допълнителния селективен критерий по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Противоречивата съдебна практика на ВКС по въпроса: „ Налице ли е съпричиняване на вредата, когато увреденото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, който е употребил алкохол?”, е преодоляна с приетото от ОСТК на ВКС ТР№1/2014г. Съгласно постановките на т. 7 от ТР, налице е съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен. В мотивната част на решението е обяснено, че съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Пострадалият допринася за настъпване на събитието като с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.Такова рисково поведение е пътуването в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице значение за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа. Конкретният случай покрива приноса на увреденото лице за настъпилите вреди от ПТП, доколкото е поел риска да пътува в МПС, управлявано от лице с висока степен на алкохолно опиянение, очевидно и видимо за пострадалия пътник. Въззивният съд, като е съобразил доказателствата и постановките на ТР, е постановил решение в съответствие със задължителната съдебна практика по поставения от касатора матералноправен въпрос.

В Изложението на касационните основания за допускане касационен контрол поддържа, че в обжалваната част решението на САС е постановено в противоречие със задължителна съдебна практика ППВС№4/68г. за критериите при определяне на конкретен размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.

Съгласно т. 1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК следва материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулираният въпрос отговаря на горните критерии и се явява обуславящ изхода на спора. При произнасянето на съда по този въпрос е налице констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 4/68, което е основание за допускане до касация, съгласно чл. 280 ал. 1, т. 1 от ГПК. Или решението на САС ще следва да бъде допуснато до касационне контрол в обжалваната част за разликата над 60 000 лв. до 400 000лв. по матиралноправния въпрос „ За критериите при определяне на конкретен размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД”, решен в противоречие с ППВС №4/68г., т. 11.

Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса на основание чл. 83 ал. 2 ГПК.

Решението е постановено при участие на третото лице помагач В. Г. Г..

Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 340 от 25.02.2014 г. по в. гр. д. № 2695/2013 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав, с което е потвърдено решение № 1871/14.03.2013г., постановено по гр. дело № 1706/2011г. на СГС, г. о, І-7 състав, с което е отхвърлен искът на К. А. А. за разликата над 60 000 лв. до 400 000лв

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание на председателя на първо търговско отделение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: