Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Й. Л. Н. и И. К. Н., двамата от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2268 от 06.12.2013 год., по в. гр. д.№ 1374/2013 год., в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд № 7798 от 26.11.2012 год., по гр. д. № 2337/2010 год. за отхвърляне на предявените от настоящите касатори, като ищци, субективно активно съединени искове по чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им - б. ж. на [населено място] И. Н., настъпила на 08.01.2010 год. в резултат на пътно –транспортно произшествие от 14.12.2009 год. в [населено място] на [улица],за разликата от по 120 000 лв. до пълния претендиран размер от по 200 000 лв. за всеки един от тях.

С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, в посочената по-горе част, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД, касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложение, основано на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, макар и с твърде обща правна формулировка, касаторите са обосновали приложното поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Твърдението им е, че даденото от въззивния съд разрешение по определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право, който доуточнен от настоящата инстанция в съответствие с постановките в т. 1 на ТР №1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, е свързан с приложение на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди и критериите, които следва да бъдат съобразени, е в противоречие с практиката на ВКС, според която в хипотезата на чл. 226, ал. 1 КЗ следва наред с конкретните болки и страдания, понесени от пострадалите да се съобразят размерите на застрахователно покритие при задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и икономическата конюнктура в страната към релевантния за спора момент. Същевременно, според изложеното, по въпроса за размера на застрахователните обезщетения, определени по правилото на чл. 52 ЗЗД, особено в хипотезата на настъпила смърт, съществува твърде разнородна практика на съдилищата, което налага касационното обжалване да бъде допуснато за уеднаквяване на съдебната практика и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на чл. 280, ал. 1, т. 3 КЗ - друг самостоятелен критерий за достъп до касационен контрол.

Като израз на визираното противоречие са посочени: ППВС № 4/68 год., постановеното по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение на ВКС № 749 /2008 год. на ІІ т. о. и решение на Софийски апелативен съд № 603/ 09. 06.2009 год., по гр. д.№ 209/2009 год..

Ответникът по касационната жалба страна

ЗД [фирма]

, чрез процесуалния си представител – адв. Д.Р., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, е възразил по допускане на касационното обжалване, излагайки съображения за отсъствие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК и алтернативно за неоснователност на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страните и съобрази данните по делото, в съответствие с правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира:

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл. 280, ал. 2 ГПК съдебен акт и е процесуално допустима.

Искането за допускане на касационно обжалване е основателно.

Поставеният от касатора въпрос, свързан с приложение на принципа за справедливост, установен с нормата на чл. 52 ЗЗД, като задължителен при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ и критериите, които следва да бъдат взети предвид е значим по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като от него зависи изходът на делото по конкретния правен спор, решението по което относно наличие на предпоставките за пряко ангажиране отговорността на застрахователя на делинквента е влязло в сила.

Налице е и първият от визираните критерии за селекция, попадащ в обхвата на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК - допълнителна процесуална предпоставка за допускане касационното обжалване.

Даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл. 52 ЗЗД противоречи на постоянната практика на ВКС, изразена както в задължителното за съдилищата ППВС № 4/68 год., така и в решение по чл. 290 ГПК на второ търговско отделение на ВКС № 749/05.12.2008 год., по т. д.№ 387 / 2008 год., според което справедливо обезщетяване по см. на

чл. 52 ЗЗД означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на конкретните болки, страдания, неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, нанесени на пострадало лице.

При определяне на обезщетението, необходимо да възмезди настъпилите от процесното ПТП неимуществени вреди за ищците, Софийски апелативен съд не е съобразил в достатъчна степен конкретните преживяни от тях болки и страдания от смъртта на 26 годишната им дъщеря – б. ж. на [населено място] И. Н., бутната на пешеходната пътека, както и отражението на тази психо-травма върху бъдещото им емоционално и духовно състояние, което обосновава правен извод, че в обжалвания съдебен акт е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС разбиране за „справедливост”, като критерий, по който следва да бъде определен необходимия размер парично обезщетение за възмездяване причинените на увреденото лице морални вреди, като заместваща поправянето им облага.

Доколкото съществуващото различие в сумите на присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане в случая не е обусловено единствено от спецификата на отделните обективни факти, относими към определянето му, във всеки конкретен случай, а от различно спрямо даденото в т. 11 от ППВС № 4/ 68 год. тълкуване на чл. 52 ЗЗД и приетото в цитираното решение на ІІ-ро т. о. на ВКС, постановено по реда на действащия ГПК, противоречието по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е доказано и искането за допускане касационно обжалване следва да бъде уважено.

Що се касае до поддържаното основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, то е неоснователно.

Обстоятелството, че изрично в чл. 52 ЗЗД законодателят е посочил критерия, въз основа на който следва да бъде определен размера на обезщетението за неимуществени вреди при непозволено увреждане, а с ППВС № 4/68 год. са дадени и задължителни указания по приложението и тълкуването на сочената законова разпоредба, които са възприети и в редица, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС, едно от които е и посоченото и в касационната жалба, е достатъчно, за да се отрече несъвършенство на закона или празнота в същия, преодолими по пътя на разглеждане на настоящата касационна жалба, както и необходимост от уеднаквяване практиката на съдилищата чрез разглеждането и по същество.

Отделен в тази вр. е въпросът, че доколкото общественото разбиране за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД на даден етап от развитие на обществото, е всякога детерминирано от икономическата конюнктура в страната, то е обективно невъзможно да бъдат стойностно изравнени чрез уеднаквяване на съдебната практика по реда на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК отделните присъждани от съдилищата застрахователни обезщетения, в който смисъл са доводите на касаторите.

Водим от горното и като взе предвид, че на осн. чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК касаторите са освободени от внасяне на д. т. настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл. 288 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 2268 от 06.12.2013 год., по в. гр. д.№ 1374/2013 год.,

в частта

, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд № 7798 от 26.11.2012 год., по гр. д. № 2337/2010 год. за отхвърляне на предявените от Й. Л. Н. и И. К. Н., двамата от [населено място] преки искове по чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 14.12.2009 год. в [населено място] на [улица]пътно - транспортно произшествие за разликата от по 120 000 лв./ сто и двадесет хиляди лева/ до пълния претендиран размер от по 200 000 лв./ двеста хиляди лева/.

ДА

СЕ ДОКЛАДВА

делото на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: