О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 178

София 25.04.2013 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело №1262/2013г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от 28.02.2012г., на В. Д. К., [населено място], приподписана от адвокат Ст.В., срещу въззивно решение от 09.01.2012г. по гр. д. № 2246/2005г. на Софийския градски съд. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за това, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че решението противоречи на ТР№1/2005г., ОСГК по прилагането на чл. 30, ал. 2 ЗН ГПК, тъй като съдът намалил запазената част на касатора и я „предоставил” на ищеца. Касаторът също е поискал с въззивната жалба възстановяване на запазената част, но въззивният съд не приел за разглеждане искът по чл. 30, ал. 1 ЗН. Ищецът не е приел наследството по опис, поради което не може да има претенции спрямо съделителя Г. Г.. Не са обсъдени всички доказателства във връзка с претенцията на касатора по чл. 12, ал. 2 ЗН и съдът се е произнесъл въз основа на лъжествидетелствата на свидетелите Ц. и А..

Ответникът по касация М. Д. Г. – Г. не изразява становище.

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е...