О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 184

София, 23.04.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 22.04.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при секретар

изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА

дело №2421/2013 година

Производството е по член 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх.№430/11.01.2013г.,подадена от [фирма] [населено място] против определение №2559/07.12.2012г. на Русенски окръжен съд, постановено по в. гр. д.№860/2012г. по описа на същия съд. с което изменя решение №631/02.11.2012г. на Русенски окръжен съд по в. гр. д.№860/2012г. по описа на същия съд, в частта за разноските, като осъжда [фирма] София да заплати на Е. В. К. от [населено място] още 1200 лева разноски за производството пред районния съд.

По допустимостта на касационното обжалване:

В изложението си, приложено към касационната жалба, касаторът заявява, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, а именно/цитирам/:

„В хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК дължат ли се разноски при обезсилването на първоинстанционният съдебен акт от въззивния съд, и съответно дава ли процесуална възможност да се търсят и съответно присъждат от въззивния съд разноски, направени пред първата инстанция.”,който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съгласно член 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.Излагат се доводи, че след като с решението на въззивния съд се обезсилва съдебния акт на първата инстанция, в това число и в частта му, с която са присъдени разноски за първата инстанция, не може въззивния съд повторно да присъжда разноски, направени пред първата инстанция и...