Производството е по чл. 247 и по чл. 251 ГПК.

С молба вх.№ 11367 от 26.11.2012 год., К. П. К. и Р. Г. К., чрез адв.Н. Д. от [населено място], са поискали поправка на очевидна фактическа грешка, а при условията на евентуалност – тълкуване на решение № 147 от 07.08.2012 год. по гр. дело № 880/2011 год. на ВКС, ІІ г. о., с което по реда на чл. 290 ГПК е отменено въззивното решение № V-70 от 13.05.2011 год. по в. гр. дело № 153/2011 год. на Бургаския окръжен съд, пети граждански състав и вместо него е допусната съдебна делба на първия/магазинен/ етаж от четириетажната-със сутеренен, магазинен и два жилищни етажа, жилищна сграда с идентификатор *, построена в поземлен имот с идентификатор * /бивш УПИ * в вкв.*/ по плана на [населено място], при следните квоти: * идеална част общо за М. Г. М. и К. Г. М., и * идеална част в режим на съпружеска имуществена общност за К. П. К. и Р. Г. К..

Поддържа се, че съществува несъответствие между мотивите на касационното решение, изразяващи формираната вътрешна воля на съда относно притежаваните от страните идеални части от процесния партерен етаж, и диспозитива на решението, с което са определени равни квоти върху допуснатия до делба имот. Според молителите, с решение № 147 от 07.08.2012 год. съставът на ВКС правилно е възприел фактите, приемайки, че страните са били съсобственици в равни дялове само на отчуждения и разрушен магазин с площ * кв. м., а собственик на цялото дворно място и останалата част от премахнатата сграда е К. П. К.. Поддържат по-нататък, че с решението от 07.08.2012 год. ВКС, ІІ г. о. изцяло е възприел мотивите в отменителното решение на ВКС, І г. о. относно приложимостта на чл. 63, ал. 2 ЗС, както и извода, че съсобствеността в разрушената сграда влече съсобственост и в партера на новоизградената сграда. Според молителите, от изложените аргументи относно увеличената с * кв. м. площ на новоизградените магазини, ставало ясно, че за съда квотите на страните не следва да са равни, тъй като изграденото в повече от * кв. м./каквато е била площта на разрушения магазин/, е станало собственост на собственика на земята К. П. К. и съпругата му Р. Г. К.. Молителите поддържат, че ако бъде спазен възприетия в решението на съда ред на изчисляване на собствеността, изразена в кв. м., тя би следвало да е * кв. м. ид. ч. общо за ищците М. Г. М. и К. Г. М. и * кв. м. ид. ч. общо в режим на съпружеска имуществена общност за К. П. К. и Р. Г. К.. Твърди се, че съставът на ВКС, ІІ г. о. е споделил указанията, дадени с отменителното решение на ВКС, І г. о., като е посочил, че изграденото в повече от обема на старото строителство ще принадлежи на собственика на терена, а ако съставлява самостоятелен обект, той не би следвало да бъде допуснат до делба. Молителите считат, че определяйки в диспозитива на решението си равни квоти за страните, ВКС, ІІ г. о. е допуснал очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена чрез постановяване на ново решение.

При условията на евентуалност – ако се приеме, че волята на съда е изразена правилно в диспозитива на решението и същото не следва да бъде поправяно, молителите искат на основание чл. 251 ГПК да се извърши тълкуване на съдебното решение, което според тях е неясен съдебен акт в частта, с която се определят квотите на собственост на страните в новоизградените магазини. Твърдят, че така формулиран, диспозитивът на решението противоречи на чл. 92 ЗС, доколкото от доказателствата по делото няма данни да е установено придобиване на собственост от страна на ищците над * от * кв. м. по силата на друг придобивен способ. Според молителите, неясно е изречението: „П. на съборената сграда е бил с площ * кв. м., като отчужденият магазин е бил с площ * кв. м., а след реституцията е разделен на две помещения: първият магазин-десен с площ * кв. м. и съдържа търговска площ и санитарен възел, а вторият-ляв, е с площ * кв. м. и съдържа търговска площ на две нива и санитарен възел”. Твърди се, че твърдението е неясно, както чисто математически, тъй като сборът от площите на двата магазина /*+*/ не е равен на * кв. м., а на * кв. м., така и логически, тъй като не кореспондира с възприетото по-рано от съда безспорно обстоятелство, че старата сграда, в която е имало магазин с площ от * кв. м. е била премахната и на нейно място е изградена нова, в която има два магазина с обща площ от * кв. м. Според молителите, тълкуването е необходимо и с оглед формулирането на претенциите по сметки във втората фаза на делбата, тъй като за тях оставал неясен придобивния способ, по силата на който М. Г. М. и К. Г. М. са признати за собственици на * идеална част от * кв. м., съставляващи площта на целия първи етаж от новопостроената сграда, т. е. на * кв. м., която според молителите е значително по-голяма от * ид. ч. от * кв. м. от премахнатия магазин, равняваща се на * кв. м.

Ответниците по молбата по чл. 247 и чл. 251 ГПК са на становище, че не е налице нито явна фактическа грешка, нито основания за тълкуване на решението.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. намира, че молбата за поправка на очевидна фактическа грешка на решението е подадена от заинтересувана страна и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, молбата по чл. 247 ГПК е неоснователна поради следните съображения:

Очевидна фактическа грешка е явното несъответствие между формираната в мотивите към решението истинска воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебния акт.

Не е налице твърдяното от молителите несъответствие между мотивите на касационното решение, изразяващи формираната действителна воля на състава на ВКС, ІІ г. о. относно притежаваните от страните идеални части от процесния първи/магазинен/етаж, и диспозитива на решението, с който са определени равни квоти между съделителите върху допуснатия до делба имот. В мотивите на решението е прието, че „статутът на застроеното в повече ще зависи от това дали съставлява самостоятелен обект на правото на собственост или поне дали би могло да се обособи като самостоятелен обект. В случай, че застроеното в повече не съставлява самостоятелен обект /не би могло и да се обособи като такъв/, до делба следва да се допусне цялата застройка”. Посочено е по-нататък, че след като липсва пълно съвпадение по обем и месторазположение между старото строителство и един от двата магазина, до делба следва да бъде допуснат целия процесен магазинен етаж, като възникналите от това облигационни отношения ще следва да се уредят във втората фаза на делбеното производство, като спор за сметки между съделителите. В мотивите на касационното решение изрично е посочено, че съдебната делба следва да бъде допусната по отношение на целия първи/магазинен/етаж от сградата при квоти: * идеална част общо за М. Г. М. и К. Г. М. и * идеална част в режим на съпружеска имуществена общност за К. П. К. и Р. Г. К.. С диспозитива на решението до делба е допуснат целия първи/магазинен/етаж от сградата при квотите, които съдът изрично е приел в мотивите, че се притежават от страните по делото в процесния съсобствен недвижим имот. Следователно, липсва твърдяното противоречие между мотивите и диспозитива на решението, което да съставлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, поради което молбата за поправка следва да бъде оставена без уважение.

Неоснователна е и молбата за тълкуване на касационното решение по чл. 251 ГПК.

Решението, чието тълкуване се иска, не съдържа неяснота относно приетото от състава на Върховния касационен съд, ІІ г. о. по поставените в молбата въпроси.

В молбата се поддържа, че диспозитивът на касационното решение в частта, с която се определят квотите на собственост на страните в новоизградените магазини е неясен, като се препраща към съображенията, касаещи искането за поправка на очевидна фактическа грешка. Твърди се, че формулиран по този начин, диспозитивът на решението противоречи на чл. 92 ЗС, съгласно който, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго, а от събраните по делото доказателства, според молителите, нямало данни да е установено придобиване на собственост от страна на ищците над * от * кв. м. по силата на друг придобивен способ.

В производството по молба за тълкуване на решение по реда на чл. 251 ГПК, искането трябва да се отнася до тълкуване на изразената в диспозитива решаваща воля на съда, а не до фактическите или правни изводи в мотивите на съдебния акт. Мотивите могат да служат само за указание при тълкуване на диспозитива. Производството по чл. 251 ГПК не включва нова преценка на доказателствата и пререшаване на спора.

В случая, не е налице каквато и да е неяснота нито при формиране на решаващата воля на съда в мотивите към касационното решение, нито относно начина, по който същата е била обективирана в диспозитива на съдебния акт. Както се посочи, в мотивите към решението е прието, че съдебната делба следва да бъде допусната по отношение на целия първи/магазинен/етаж от сградата при квоти: * ид. ч. общо за М. Г. М. и К. Г. М. и * ид. ч. в режим на съпружеска имуществена общност за К. П. К. и Р. Г. К.. В диспозитива на решението е допуснат до делба същият имот и при посочените в мотивите квоти, притежавани от съделителите.

В заключение, молбите за поправка на очевидна фактическа грешка и за тълкуване на касационното решение са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ

молбата на К. П. К. и Р. Г. К. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 147 от 07.08.2012 год. по гр. дело № 880/2011 год. на Върховния касационен съд, ІІ г. о.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ

молбата на К. П. К. и Р. Г. К. за тълкуване на решение № 147 от 07.08.2012 год. по гр. дело № 880/2011 год. на Върховния касационен съд, ІІ г. о.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/