7ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1016

гр. София, 22.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Бойчева ч. т.д. № 202 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на “ИНЖЕНЕРКОНСУЛТ 2015” ЕООД, ЕИК[ЕИК], и “ИНЖЕНЕРКОНСУЛТ” ООД (н.), ЕИК[ЕИК], против определение № 2316/20.09.2023 г. по в. ч.гр. д. № 2017/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, 14 състав, с което е потвърдено разпореждане № 14756/06.07.2023 г. по гр. д. № 2305/2023 г. по описа на СГС, ГО, 30 състав, за връщане на искова молба с вх. № 17502/23.02.2023 г.

С частната касационна жалба се въвеждат оплаквания за недопустимост и за неправилност на определението на САС. Изразява се несъгласие с извода на апелативния съд, че никой от ищците няма правен интерес от предявяването на обективно и субективно съединените искове, както следва: ревандикационен по чл. 108 ЗС вр. с чл. 496, ал. 2, изр. 1 ГПК, предявен от двамата ищци като съсобственици във фактически обединения имот – апартамент № 1,2 с идентификатор 68134.1004.42.1.13, с площ от 252,81 кв. м., и съседен апартамент № 2 с идентификатор 68134.1004.42.1.44, с площ от 59,45 кв. м., от който с проданта са отнети и предадени на ответника - 24,75 кв. м. (без издадено разрешение за ползване); иск за прогласяване нищожността на ипотеката, вписана в полза на банката върху апартамент № 1,2, и при условията на евентуалност – за погасяване по право на ипотеката. Акцентира се, че нито апартамент № 1,2, нито апартамент № 2 са могли да бъдат годно прехвърлени на ответника Ш. Б. Зви въз основа на постановление за възлагане на частния съдебен изпълнител поради законовата забрана на чл. 638 от ТЗ. Според частните касатори, постановлението не е произвело вещно-прехвърлително действие, собствеността е останала при ищците, а несобственикът Ш. Б. Зви неоснователно владее и ползва имотите, т. е. осъществена е хипотезата на чл. 108 ЗС. Поддържа се, че по аргумент на противното от чл. 496, ал. 2, изр. 1 ГПК, ако постановлението за възлагане не е влязло в сила поради прекратяване на принудителното изпълнение – в случая на основание чл. 638 ТЗ, купувачът не придобива правото на собственост от длъжника. Изтъква се, че в случая възбраната по изпълнителното дело е вписана в Имотен регистър на 25.10.2017 г., т. е. преди вписването в същия на непаричната вноска в капитала на “ИНЖЕНЕРКОНСУЛТ 2015” ЕООД. “ИНЖЕНЕРКОНСУЛТ” ООД е получило поканата за доброволно изпълнение и съобщение за възбраната още през 2017 г., като последващото вписване на апорта в Имотен регистър е непротивопоставимо на кредиторите на несъстоятелността на това дружество. Счита се, че при тези данни процесната публична продан по изпълнителното дело на фактически преустроения имот, съставен от два отделни обекта, не поражда действие и за съсобственика “ИНЖЕНЕРКОНСУЛТ 2015” ЕООД, тъй като купувачът в индивидуалното принудително изпълнение не може да придобие права при публичната продан, заради действието на възбраната от 2017 г. и на последващата забрана по чл. 638 ТЗ. Добавя се, че в противен случай биха били ощетени кредиторите на несъстоятелното дружество - “ИНЖЕНЕРКОНСУЛТ” ООД. Като неправилно се определя заключението на САС, че за преценката на правния интерес е от значение вписването на апорта в Търговски регистър, а не поредността на вписванията в Имотен регистър, което, според частните касатори, противоречи на императивни правни норми и задължителната съдебна практика на ВКС.

Искането за допускане на касационно обжалване на определението на апелативния съд се основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, ал. 1 и съответно т. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси:

“1. Налице ли е правен интерес и допустим ли е иск за собственост по чл. 108 от Закона за собствеността, във връзка с чл. 496, ал. 2 от ГПК и чл. 638, ал. 1 от Търговски закон, заведен от невладеещия собственик - длъжник по изпълнението (несъстоятелен търговец), респективно от ипотекарния длъжник (или и от двамата), срещу въведения във владение купувач по публичната продан, извършена от частен съдебен изпълнител, когато ищецът твърди, че поради действие на императивна законова забрана за извършване на публична продан от частен съдебен изпълнител (при спряно или прекратено по право изпълнение), Постановлението за възлагане на недвижим имот не е породило вещно-прехвърлително действие към купувача и собствеността не преминала в патримониума на купувача, на който е възложен имота, по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс, а принадлежи на ищците и владението следва да им бъде предадено?

2. Противопоставимо ли е на несъстоятелния длъжник, на ипотекарния длъжник и на кредиторите на несъстоятелността (част от които е ипотекарния кредитор в индивидуалното принудително изпълнение), извършена от частен съдебен изпълнител публична продан на фактически преустроен недвижим имот, който е съставен, чрез фактическо, но незавършило преустройство, от два отделни имота (единият имот ипотекиран, а другият - без ипотечни права), които два имота се считат по реда на вписванията в Имотен регистър за част от масата на несъстоятелността на несъстоятелния длъжник, когато самата публична продан и нейния пълен фактически състав са изцяло извършени и завършени след като е постановено Решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност и апортът на единия участващ в преустройството имот към ипотекарния длъжник, не е вписан в имотен регистър преди възбраната върху ипотекирания имот и върху неипотекирания имот, наложена от частния съдебен изпълнител, застъпена след това от общата законова възбрана, произтичаща от решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност?

3. Когато е предявен от ипотекарен длъжник ревандикационен иск срещу купувача на публична продан, налице ли е правен интерес за ипотекарния длъжник, наред с иска по чл. 108 ЗС, да предяви едновременно и иск за прогласяване на ипотеката за нищожна или за погасена по право, поради погасяване на обезпеченото вземане, преди публичната продан?”.

По отношение на първия и втория въпрос се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи се, че по първия въпрос съдебният акт е постановен в противоречие със задължителната практиката на касационната инстанция – Тълкувателно решение № 8/ 27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т. 3 и евентуално т. 1 от Тълкувателно решение № 4/11.03.2019 г. по тълк. дело № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, както и формираната такава в решение № 55/20.05.2021 г. по гр. д. № 3415/2020 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 121/ 13.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1506/2020 г. на ВКС, ГК, II г. о. По втория въпрос се релевира отклонение на даденото от САС разрешение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 55/20.05.2021 г. по гр. д. № 3415/2020 г. на ГК, II г. о., решение № 37/16.05.2017 г. по гр. д. № 6418/2014 г. на II г. о., препращащо към решение № 118 по гр. д. № 1215/2011 г. на II г. о., решение № 219/05.12.2016 г. по гр. д. № 2215/2016 г., I г. о.

По първия и по третия въпрос касаторът въвежда доводи за наличие на допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Искането за допускане на касационно обжалване се основава и на чл.280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК поради вероятна недопустимост и съответно поради очевидна неправилност на определението на САС.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, намира следното:

Частната касационна жалба е редовна – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая апелативният съд, за да потвърди първоинстанционното разпореждане за връщане в цялост на исковата молба, е приел, че ищците “ИНЖЕНЕРКОНСУЛТ 2015” ЕООД и “ИНЖЕНЕРКОНСУЛТ” ООД (н.) основават претенциите си против ответниците Ш. Б. З. и “Инвестбанк” АД на твърдението, че постановление за възлагане от 14.07.2020 г. по изп. дело № 20178400400908 на ЧСИ с рег. № 840 на КЧСИ, с което апартамент № 1,2 е възложен на купувача Ш. Б. З. няма вещно-прехвърлителен ефект, тъй като е нищожно, евентуално – незаконосъобразно, невалидно и неправилно, след като публичната продан е проведена незаконосъобразно от съдебния изпълнител по време, в което вече е действала забраната по чл. 638 ТЗ при обявена несъстоятелност на собственика на имота и наложени обща възбрана и запор по силата на закона. Констатирал е, че относно законосъобразността на постановлението за възлагане е постановено решение от 30.10.2020 г. по в. гр. д. № 8896/2020 г. по описа на СГС, с което жалбата срещу същото е оставена без уважение, влязло в сила. Посочено е, че с влязло в сила определение на ВКС е оставена без разглеждане молбата за отмяна на постановеното от СГС решение. Постановлението за възлагане е издадено на 14.07.2020 г., а решението за обявяване в несъстоятелност на “ИНЖЕНЕРКОНСУЛТ” ООД (н.) е от 31.07.2019 г. Прието е също, че ипотеката е учредена и вписана на 20.06.2011 г. за дълг на “ИНЖЕНЕРКОНСУЛТ” ООД (н.) върху конкретно посочени имоти, включително апартамент № 1,2 (при издадено разрешение за ползване от 30.03.2011 г.); през 2013 г. имотът е апортиран в капитала на новоучреденото дружество “ИНЖЕНЕРКОНСУЛТ 2015” ЕООД, свързано лице с първото, което е негов едноличен собственик на капитала; апортът е вписан в търговския регистър на 03.06.2013 г.; индивидуалната възбрана на ЧСИ Ц. върху апартамент № 1,2 и апартамент № 2 е наложена на 25.10.2017 г., т. е. преди вписване на апорта в имотния регистър. При тези данни въззивната инстанция е преценила, че вещно-прехвърлителният ефект по отношение на апортирания имот настъпва с вписването на увеличението/апорта в търговския регистър, независимо дали и кога е вписан в имотния регистър. Решаващият състав е акцентирал, че въпреки твърденията на жалбоподателите, че апартамент № 1,2 е останал собственост на несъстоятелния длъжник – праводател, към датата на налагане на възбраната върху него, той вече е бил собственост на новоучреденото дружество, което го е придобило, обременен с вписаната ипотека, поради което е принудено на търпи принудителното изпълнение за чужди задължения. С оглед на това е направил категоричен извод, че имотът не е част от масата на несъстоятелността и забраната, визирана в чл. 638 ТЗ не важи за индивидуалното изпълнение на ЧСИ Ц., насочено спрямо него. Релевирал е, че влязлото в сила решение, с което е отхвърлена жалба по чл. 435, ал. 3 ГПК срещу постановлението за възлагане, не формира сила на пресъдено нещо и следователно не представлява процесуална пречка за допустимостта на иска за недействителност на публичната продан въз основа на специалните основания по чл. 496, ал. 3 ГПК – когато като наддавач е участвало лице, което няма право на участие, или имотът е възложен преди плащането на цената от купувача. От друга страна, стабилитетът на публичната продан е постигнат чрез невъзможност вече да се обжалват предходните действия – опис, оценка. Допълнено е, че правата на действителния собственик са противопоставими на публичната продан, като третите лица не могат да противопоставят на купувача само тези, които не могат да противопоставят на взискателя (т. е. на банката) – чл. 496, ал. 2, изр. 2 ГПК. Апелативният съд е изтъкнал, че в случая “ИНЖЕНЕРКОНСУЛТ 2015” ЕООД е придобил имота чрез апорт (деривативен придобивен способ) и е длъжен по силата на ипотеката, предхождаща апорта, да търпи принудителното изпълнение, т. е. няма непротивопоставими права. Това дружество, бидейки ипотекарен длъжник, не може да релевира оплаквания за недействителност на ипотеката, респ. нейното погасяване поради изпълнение, доколкото тя вече е погасена чрез извършената от ЧСИ публична продан. Изложени са съображения, че се споделя практиката, според която правото на собственост се придобива от деня на постановлението за възлагане, дори и то да е обжалвано, което съответства на нормата на чл. 496, ал. 2 ГПК. С оглед на изложеното апелативният съд е споделил извода на първата инстанция за липсата на правен интерес от предявяване на искове за прогласяване нищожност на ипотеката, респ. че ипотечното право не съществува след приключване на публичната продан с влязло в сила постановление за възлагане срещу взискателя, в случая банката. Искът по чл. 108 ЗС срещу купувача от публичната продан е акцесорен спрямо първия иск.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частните касатори претендират директен достъп до касационен контрол поради вероятна недопустимост на обжалваното определение по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. Недопустимо би било определение на въззивната инстанция по чл. 274, ал. 1 ГПК, което е постановено при липса на право на частна жалба или ненадлежното му упражняване, при оттегляне или отказ от частната жалба или от иска (т. е. десезиране на съда), др. В случая определението на Софийски градски съд е подлежало на обжалване съгласно чл. 130, изр. 2 ГПК, частната жалба срещу него е подадена в срок и от легитимирана страна, предявила върнатата от съда искова молба. Поради това са налице процесуалноправните предпоставки за произнасяне на апелативния съд. Следва да се отбележи, че за да обосноват вероятна недопустимост на обжалваното определение, ищците се позовават на евентуална нередовност на заявената от самите тях претенция. Относно предявените искове са изложени подробно твърдения в исковата молба и в уточнителната такава, депозирана от ищците с оглед дадените указания от първоинстанционния съд. Доводите на частните касатори относно евентуалното неизпълнение на задължението на съда да даде допълнителни указания за “изясняване” на претенцията и за “приподписване” на исковата молба от синдика биха могли евентуално да се отразят на правилността на определението на САС, но не и на неговата допустимост. Поради горното настоящият състав намира, че не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за директен достъп до касационен контрол.

Частните касатори се позовават и на достъп до касационно обжалване поради “очевидна неправилност” на определението на САС по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност е предпоставена от съществуването на такъв тежък порок в обжалвания съдебен акт, който може да бъде констатиран от касационния състав пряко от мотивите на определението, без извършване на същинската контролна дейност. Според формираната казуална практика на ВКС по приложението на горецитираната разпоредба очевидно неправилен би бил само въззивен съдебен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл (“contra legem”), приложена е несъществуваща или отменена правна норма (“extra legem”), не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на логиката. Такива основания не се твърдят от частните касатори и не се констатират от съдържанието на обжалваното определение. В останалите случаи, каквото е изразеното от страната несъгласие с изводите на апелативния съд за липсата на правен интерес, не обосновават наличието на очевидна неправилност по смисъла на цитираната разпоредба, а обикновена такава. Тези оплаквания биха могли да бъдат преценени едва при произнасяне по същество при евентуално допуснато касационно обжалване, а не във фазата за селектиране на частните касационни жалби. Поради горното не се обосновава достъп до касация на соченото основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора/частния касатор твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставените от частните касатори въпроси не са коректно зададени, тъй като изискват преценка на конкретния фактически и доказателствен материал по делото, както и на правилността на обжалваното определение. Това излиза извън предметния обхват на селективната фаза на касационното производство. Следователно така формулираните въпроси нямат характер на правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, и не покриват общия критерий за допуск до касация. Липсата на обосноваването му изключва необходимостта от обсъждане на поддържаните от частните касатори допълнителни основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд – София.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 2316/20.09.2023 г. по в. ч.гр. д. № 2017/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, 14 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.