4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1020

гр. София, 22.04.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова

Мадлена Желева

при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д. № 1166 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Стройрент“ ЕООД, [населено място], и Х. С. П., [населено място], обл. Шумен, срещу решение № 29/27.01.2023 г., постановено по в. т.д.№ 560/2022 г. от Варненски апелативен съд, с което частично е отменено решение №260020/26.05.2022 г. по т. д.21/2021 г. на Шуменски окръжен съд и е прието за установено, че „Х. ЕР“ ЕООД, [населено място] и Х. С. П. дължат солидарно на „Стройрент“ ЕООД сумата от 24 638.40 лв. по запис на заповед, издаден на 07.11.2019 г. от „Х. ЕР“ ЕООД и авалиран от Х. С. П., с падеж 11.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 18.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед №801/19.08.2020 г. за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист №3/19.08.2020 г. по ч. гр. д.№1723/2020 г. по описа на ШРС, на осн. чл.422 от ГПК и е потвърдено решението в частта за отхвърляне на предявения от „Стройрент“ ЕООД иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, за приемане за установено, че Х. С. П. и „Х. ЕР“ ЕООД му дължат солидарно сумата, представляваща разлика между 24 638.40 лв. и 94000 лв. по запис на заповед издаден на 07.11.2019 г. от „Х. ЕР“ ЕООД и авалиран от Х. С. П., с падеж 11.12.2019 г., за която сума е издадена Заповед №801/19.08.2020 г. за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист №3/19.08.2020 г. по ч. гр. д.№ 1723/2020 г. по описа на ШРС.

Касаторът „Стройрент“ ЕООД поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Касаторът Х. С. П. се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1–3 ГПК.

Всеки от касаторите оспорва жалбата на противната страна.

Ответникът „Х. ЕР“ ЕООД не изразява становище по жалбите.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в полза на „Стройрент“ ЕООД, е издадена заповед №801/19.08.2020 г. за незабавно изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено на „Х. ЕР“ ЕООД и Х. С. П. да заплатят солидарно на ищеца сумата 52 487.65 лева – главница, като част от вземане по запис на заповед за сумата от 94 000 лева, издаден на 07.11.2019 г., с падеж на 11.12.2019 г., ведно със законната лихва от 19.08.2020 г. до изплащане на задължението. Със запис на заповед от 07.11.2019 г. „Х. ЕР“ ЕООД, чрез управителя Х. С. П., в качеството му на издател, се е задължило да плати по записа на заповед безусловно и неотменимо на „Стройрент“ ЕООД, сумата от 94 000 лева, с падеж на 11.12.2019 г., като задължението по записа на заповед е авалирано от Х. С. П..

Апелативният съд е изложил съображения, че записът на заповед е редовен от външна страни и има гаранционно – обезпечителната функция за обезпечаване на каузално правоотношение, произтичащо от договор за наем от 22.08.2019 г. Спорът между страните е бил дали процесният запис на заповед е издаден, за да обезпечи всички произтичащи от договора и допълнителните споразумения към него задължения или единствено за задълженията, произтичащи от допълнително споразумение от 07.11.2019 г., към договора за наем. Решаващият състав е приел, че записът на заповед обезпечава единствено вземанията произтичащи от допълнителното споразумение от 07.11.2019 г., тъй като е издаден на същата дата, на която е сключено допълнителното споразумение - 07.11.2019 г., посочената в него сума от 94 000 лева, почти напълно съответства на стойността на предоставеното по споразумението оборудване - 93 340.65 лева, а падежът по записа на заповед – 11.12.2019 г., съвпада със срока, за който е предоставено под наем оборудването. Според въззивния съд, след като съгласно чл.2 на всички подписани между страните споразумения е уговорено, че за гарантиране на вземанията на наемодателя, наемателят предоставя обезпечения, посочени в чл.15 от основния договор, то това е индиция, че по всяко от сключените между страните допълнителни споразумения са издавани записи на заповед. Въз основа на обсъдените писмени доказателства и заключението на счетоводната експертиза апелативният съд е установил, че общият размер на задълженията на наемателя „Х. ЕР“ ЕООД, включващи сбора от главница и неустойка към датата на образуване на заповедното производство, произтичащи от допълнително споразумение от 07.11.2019 г., е в размер на 24 638.40 лв., за която сума е уважил иска.

В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът „Стройрент“ ЕООД е формулирал пет въпроса по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а касаторът Х. П. – два въпроса. По останалите посочени основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК не са заявени правни въпроси.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК поставеният от касатора правен въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, ако е посочена непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. Предпоставки за допускане на касационно обжалване са и обстоятелства като: създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на посочената от касатора норма или наличието на непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна или на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия.

В случая петте въпроса на касатора „Стройрент“ ЕООД могат да се обобщят като въпрос за това доказано ли е кое е конкретното каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед, съответно кои са неизпълнените задължения по договора и допълнителното споразумение, а въпросите на касатора П. – може ли да се приеме, че е налице задължение за плащане по различни записи на заповед, „без да е вписано от какво конкретно произтича задължението“ и дали авалистът отговаря по записа на заповед, ако няма облигационна връзка с „получателя“ по записа на заповед.

Според дадените разяснения в т.17 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК (нова т.10) предметът на делото включва установяване съществуването на вземането, основано на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В производството по установителния иск, предявен по реда чл.422, ал.1 ГПК, ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед. Според т.4.д. на тълкувателното решение в записа на заповед може да е направена добавка относно наличието на каузално правоотношение и тя опорочава ценната книга, ако с нея се отрича безусловния характер на поетото задължение. Ако добавката, сочеща на каузалното правоотношение, не засяга реквизитите на менителничния ефект същата следва да се счита за неписана и не опорочава формата му, като има само доказателствено значение.

С посоченото тълкувателно решение е даден отговор на всички поставени от касаторите въпроси – относно доказването на връзка между записа на заповед и твърдяното каузално правоотношение, за съществуването на неизпълнени задължения на издателя по това правоотношение, въведени от него като релативни възражения, за значението на направена добавка в записа на заповед и съответно при липса на такава, както и за отговорността на задължените по менителничния ефект лица. Съществуването на практика на ВКС, на която въззивното решение съответства, изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

По тези съображения касационно обжалване не се допуска.

С оглед недопускане на касационно обжалване разноски не се присъждат.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 29/27.01.2023 г., постановено по в. т.д.№ 560/2022 г. от Варненски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: