О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1009

София, 22.04.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: В. Х.

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

като изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 363/2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на А. Е. Г., срещу определение № 15219 от 14.12.2023 г. по в. ч.гр. д. № 11989/2023 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е оставена без уважение частна жалба срещу определение № 20098958 от 31.07.2023 г. по гр. д. № 15420/2019 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от Г. молба по чл. 250 ГПК за допълване на постановеното по делото решение.

Ответната страна – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, [населено място] – оспорва наличието на основания за допускане на жалбата до касационен контрол, а в евентуалност – нейната основателност.

Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

С определението, в частта, предмет на обжалване, състав на Софийски градски съд е оставил без уважение частна жалба срещу определение № 20098958 от 31.07.2023 г. по гр. д. № 15420/2019 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от частния касатор молба по чл. 250 ГПК за допълване на постановеното по делото решение, като банката-ответник бъде осъдена да заплати и законна лихва върху присъдената сума от дата на исковата молба до изплащане на вземането, каквото искане е било направено в исковата молба. За да постанови този резултат, съставът изследвал преклузивния едномесечен срок за сезиране на съда с искане по чл. 250 ГПК, изводим от ал. 1 на посочената норма, и е приел, че тъй като се касае за обжалваемо решение, същият тече от връчването на решението на страната. Посочил е, че същото е връчено на ищеца на 09.05.2023 г., а молбата е подадена на 21.06.2023 г., или след изтичане на посочения срок, поради което същата е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане.

Частната касационна жалба е допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване, валидно въззивно определение.

Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В изложението, инкорпорирано в частната касационна жалба, за допускане до касационно обжалване са формулирани въпросите: 1.“ Дали въззивният съд дължи произнасяне по акцесорния иск за законна лихва, едновременно с разглеждането на въззивната жалба досежно основателността на главния иск, ако акцесорния иск за законна лихва е предявен своевременно още в исковата молба и е станал част от предмета на делото, но първоинстанционният съд не се е произнесъл по акцесорния иск за законна лихва в постановеното първоинстанционно решение, респ. ако първоинстанционният съд е отказал допълване на постановеното първоинстанционно решение в частта досежно акцесорния иск за законна лихва?“ „2. Произнасянето на първоинстанционния съд по акцесорния иск за законна лихва, в това число чрез допълване на първоинстанционното решение по реда на чл.250 от ГПК, необходима предпоставка ли е за включване в предмета на делото пред въззивния съд на акцесорния иск за законна лихва, или по въпроса за включване на акцесорния иск в предмета на делото пред първа, въззивна и касационна инстанция, до влизане в сила на крайния съдебен акт, достатъчно условие е акцесорният иск за законна лихва да е бил своевременно предявен в исковата молба, и при условията на висящо производство по главния иск съдът всякога дължи едновременно произнасяне и по акцесорния иск за законна лихва?“, „3. Какъв е процесуалният ред за ищеца да поиска от съда да изпълни задължението си да се произнесе по своевременно предявения в исковата молба акцесорен иск за законна лихва и кой е крайният момент по висящото дело, до който ищецът може да поиска от съда допълване на първоинстанционното решение, респ. кой е крайният момент по делото, до който ищецът може да поиска от съда произнасяне по същество по предявения акцесорен иск за законна лихва? 3.1.Дали предвидените в закона процесуални права на страните следва да бъдат упражнени последователно или независимо един от друг, за да бъде включен в предмета на делото пред въззивния съд спора по предявения с исковата молба акцесорен иск за законна лихва – в това число дали ищецът първо следва да подаде задължително молба по чл.250 от ГПК за допълване на първоинстанционното решение в частта досежно присъждане на законна лихва, за да включи в предмета на производството пред въззивния съд предявения акцесорен иск за законна лихва? 3.2.На второ място, дали ищецът следва задължително да подаде въззивна жалба срещу отказа на съда да се произнесе по същество на спора по предявения акцесорен иск за законна лихва в постановеното първоинстанционно решение, за да включи в предмета на производството пред въззивния съд предявения акцесорен иск за законна лихва? 3.3. На трето място – дали за въвеждане в предмета на делото пред въззивния съд на акцесорния иск за законна лихва е достатъчно ищецът да е предявил своето искане за законна лихва с исковата молба, респ. необходимо ли е ищецът да подаде ново искане пред въззивния съд, инкорпорирано в писмения отговор по въззивна жалба, с което да заяви, че поддържа акцесорния иск за законна лихва, редом до главния иск, за да включи в предмета на производството пред въззивния съд разглеждането както на главния иск, така и на съединения с него акцесорен иск за законна лихва?“ „4. Кой е крайният момент, до който страната /ищецът/ може да поиска от съда допълване на съдебното решение по чл.250 от ГПК досежно предявения акцесорен иск за законна лихва, предвид взаимовръзката на обусловеност между главния иск и съединения с него акцесорен иск за законна лихва, който поставя в състояние на висящност едновременно и двата иска, докато и ако има обжалване на решението в частта по главния иск? Дали крайният срок за допълване на решението по чл.250 от ГПК с произнасяне досежно акцесорния иск за законна лихва тече, считано от датата на влизане в сила на решението по главния иск, предвид обстоятелството на съществуваща обусловеност между главния и акцесорния иск за законна лихва, което поставя в състояние на висящност производството и по двата иска и създава задължение за съда да се произнесе и по акцесорния иск за законна лихва, докато и ако е налице висящност на производството по главния иск?”

Въпросите са обосновавани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК като решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.15 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 180 от 21.05.2013 г. по гр. д. № 486/2012 г. на ВКС, IV гр. о., Определение № 40 от 27.01.2011 г. по ч. гр. д. № 24/2011 г. на ВКС, III гр. о., относно задължението на съда да се произнесе по предявения акцесорен иск за законна лихва, щом той е своевременно заявен.

В обосноваване за защитната си теза, частният касатор поддържа, че при надлежно заявен акцесорен иск за законна лихва възниква насрещно задължение на съда за произнасяне по същия, като претенцията му не се преклудира поради пропуск на съда да го стори. Развива своето разбиране за процесуалните срокове и правните последици на насрещната въззивна жалба по чл. 263, ал. 2 ГПК.

Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда.

Частният касатор не обосновава наличие на предпоставките за допускане на жалбата му до касационен контрол.

Формулираните от частния касатор от първи до трети въпрос не удовлетворяват общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите обобщено касаят процесуалния ред за разглеждане на акцесорния иск за законна лихва и неговата връзка с главния иск, по-конкретно реда и сроковете на произнасяне на въззивния съд по същия при пропуск на пръвоинстанционния съд, в каквато посока не са изложени никакви съображения в обжалвания въззивен акт. Единственият решаващ мотив за оставяне на частната жалба срещу определението, с което е оставена без разглеждане молбата по чл. 250 ГПК е, че същата е депозирана след изтичане на едномесечния преклузивен срок в нормата на чл. 250, ал. 1 ГПК.

Въпрос четвърти удовлетворява общия селективен критерий, тъй като въззивният съд е разгледал въпроса за крайния момент, до който страната може да поиска от съда допълване на съдебното решение по чл. 250 ГПК. Необоснована се явява допълнително поддържаната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед представената от жалбоподателя практика. В решение № 180 от 21.05.2013 г. по гр. д. № 486/2012 г. на ВКС, IV гр. о., и в определение № 40 от 27.01.2011 г. по ч. гр. д. № 24/2011 г. на ВКС, III гр. о., е прието, че искането за допълване на решението следва да бъде заявено в сроковете по чл. 250 ГПК, респ. чл. 193 ГПК (отм.), а разгледаните в двата акта на касационната инстанция процесуални усложнения касаят правомощията на въззивния съд след отмяна на решението от ВКС, в първия случай, и характера на допълваща молба, във втория случай. В двете хипотези, обаче, е било налице своевременно заявено искане за допълване на решението, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на ищеца. Атакуваното в настоящото производство въззивно определение е постановено изцяло в съответствие с изложеното разбиране. В т. 15 на ТР № 1/2001 г. ОСГК е прието, че запазването на висящността на делото по главния иск запазва възможността за произнасяне по евентуалния иск, без да е необходимо това да се изразява с нарочен диспозитив, щом като искането за акцесорното вземане е заявено в исковата молба и е станало част от предмета на спора. Това разрешение е неотносимо към процесуалния въпрос за началния момент, от който следва да се заяви искането по чл. 250 ГПК, като нормата визира ясно и непротиворечиво, че същият започва да тече от връчването на решението или от влизането му в сила в зависимост от обжалваемостта на решението. Предвид безспорния характер на разпоредбата не е налице и касационното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същият не се обосновава и от неуместния опит за аналогия между разпоредбата за началния срок в нормата на чл. 263, ал. 2 ГПК и този по чл. 250 ГПК, предвид различните правни последици на насрещната въззивна жалба и молбата за допълване на решението.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 15219 от 14.12.2023 г. по в. ч.гр. д. № 11989/2023 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е оставена без уважение частна жалба срещу определение № 20098958 от 31.07.2023 г. по гр. д. № 15420/2019 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от Г. молба по чл. 250 ГПК за допълване на постановеното по делото решение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: