О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1938
гр.София, 19.04.2024 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
петнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Борис Р. Илиев
Ерик Василев
като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 4231/ 2023 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по жалба на С. С. И. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 272 от 06.07.2023 г. по гр. д.№ 319/ 2023 г., с което след като е отменено /в обжалваната пред въззивния съд част/ решение на Кнежански районен съд по гр. д.№ 94/ 2022 г., са отхвърлени предявените от жалбоподателя против „Агроконтрол“ ООД, гр.Кнежа, искове, квалифицирани по чл.134 ЗЗД, за осъждане на „Агроконтрол“ ООД да заплати на К. А. М., Л. Д. М. и Д. Д. В. сумата от общо 9 538,16 лв, представляваща остатък по дължимо арендно плащане по договор за аренда на земеделска земя от 18.12.2014 г., вписан в Служба по вписванията гр.Кнежа под дв. вх.№ 4276/ 2014 г., за стопанските 2017/ 2018 г., 2018/ 2019 г. и 2019/ 2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението и е разпределена отговорността за разноските по делото.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят претендира допускане на обжалвания акт до касационен контрол поради очевидната му неправилност вследствие явната необоснованост на изводите на съда, че ищецът не е кредитор на съсобствениците, сключили договора за аренда. Необоснован бил и изводът, че ответникът нямал задължения за извършване на арендни плащания спрямо съищците на касатора, друго следвало от заключението на приетата по делото експертиза. Излага и твърдения, че въззивното решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, без в тази връзка да формулира правен въпрос, който въззивният съд да е разрешил в противоречие с тази практика.
Ответната страна „Агроконтрол“ ООД не взема становище по жалбата.
Ответните страни К. А. М., Л. Д. М. и Д. Д. В. не вземат становище по жалбата.
Жалбата е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд приел за установено, че въз основа на договор за аренда на земеделска земя от 18.12.2014 г. ответното дружество се явявало арендатор на земеделски земи, идеални части от които били придобити от ищеца след сключване на договора /със седем сделки, сключени в периода ноември 2019 г. – август 2020 г./. На 09.10.2020 г. ищецът изпратил уведомление до ответника за придобитите от него права и на 11.12.2020 г. получил сумата 4 473,70 лв – арендно плащане за стопанската 2019/ 2020 г. Той бил съсобственик на тези имоти със съищците му К. А. М., Л. Д. М. и Д. Д. В., но не се явявал техен кредитор. Между тях съществувало правоотношение по повод отдадените под аренда земеделски земи и ищецът имал права, защитими с иск по чл.30 ал.3 ЗС, но не и облигационни вземания. След като не се явявал кредитор на съищците му, ищецът не бил активно легитимиран да предявява иск за защита на техни имуществени права пред съд. Освен това по делото било установено с експертно заключение, че ответникът не дължи никакви суми на К. А. М., Л. Д. М. и Д. Д. В. като арендни плащания за посочените в исковата молба стопански години. Следователно не били налице неупражнени от тяхна страна имуществени права по отношение на „Агроконтрол“ ООД, а тази констатация била напълно достатъчна за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол като „очевидно неправилно“. Съгласно установената практика, основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. В случая жалбоподателят излага твърдения за неправилни правни изводи на съда, които изискват проверка по същество. Такава в производството по чл.288 ГПК не е допустимо да бъде извършена, поради което касационно обжалване на основание чл.280 ал.2 пр.3 ГПК не може да бъде допуснато.
Няма такова основание и по твърдението за противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС. Във връзка с това си твърдение касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Както е изяснено в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, поставянето на такъв въпрос е ангажимент на касатора. Върховният касационен съд не може служебно да повдига правен въпрос в случаите по чл.280 ал.1 ГПК, по който обжалването да бъде допуснато, тъй като това би било в нарушение на принципа на диспозитивното начало и би довело до недопустимо подпомагане от съда на една от страните в процеса. В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК няма формулирано питане, по което обжалването да бъде допуснато, изложени са единствено твърдения за противоречие на въззивното решение с определение на ВКС, ІV г. о. по ч. гр. д.№ 794/ 2021 г., по които твърдения /без поставен въпрос/ касационен контрол не може да бъде допуснат.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 272 от 06.07.2023 г. по гр. д.№ 319/ 2023 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: