О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 994

[населено място], 19.04.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д. №750/2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на [община] за отмяна на основание чл.47 ал.1 т.2 и т.6 и ал.2 ЗМТА на арбитражно решение от 11.12.2023 г. на едноличен арбитър „ad hoc“ К. В. по арбитражно дело №2302/23 г. В нея ищецът излага твърдения, че предмет на арбитражното производство са били претендирани от „К. Щ. Е. МСМ“ ДЗЗД вземания, основани на сключен между общината и това дружество по ЗЗД на 01.07.2013г. договор за обществена поръчка с предмет изпълнение на СМР на обект „Реконструкция/рехабилитация на водопроводна мрежа в селата Гита, Свобода и Зетьово на територията на [община]“.Поддържа, че постановеното по тези претенции арбитражно решение е нищожно, поради липса на компетентност на конституирания „ad hoc“ арбитраж; че същото подлежи на отмяна поради липса арбитражно споразумение за отнасяне на спора пред арбитър, назначен „ad hoc“, както и тъй като образуването на арбитражния съд и на арбитражната процедура не са съобразени със споразумението между страните, което е споровете между тях да бъдат отнасяни за разглеждане от АС при БТПП в състав от трима арбитри.

С разпореждане №675/25.03.24 г. на председателя на І т. о. на ВКС исковата молба е оставена без движение, като на ищеца са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности, като представи документ за внесена държавна такса в размер на 4% от цената на иска, равняващи се на 621 308,98 лв., както и оригинал или заверено копие на пълномощно за процесуално представителство на адв. В. Ц., депозирала исковата молба от името на [община].

С молба вх.№6122/09.04.24г. ищецът е представил надлежно заверено копие от пълномощно за адв.Ц., като е поискал съставът на ВКС да приеме, че общината не дължи държавна такса на основание чл.84 т.3 ГПК.При условията на евентуалност е направил искане за освобождаване от държавна такса, позовавайки се на чл.6 ЕКЗПЧОС и на чл.47 ХОПЕС, а в случай на отказ - за продължаване на срока за заплащането й с минимум 4 месеца на основание чл.63 ал.1 ГПК. Счита, че предявените от него искове нямат характер на такива за частни общински вземания по смисъла на изключението, посочено в чл.84 т.3 ГПК,поради което счита, че на основание правилото, разписано в нормата, не дължи държавна такса. Обосновава искането си за освобождаване от държавна такса и евентуално направеното за продължаване на срока за внасянето й с доводи, че общината не разполага в бюджета си със средства за заплащането на определената с разпореждането държавна такса, като, с оглед инициираната от него отмяна и на други арбитражни решения, постановени във връзка със същия договор и при същата процедура, е направил искане за отпускане на безлихвен заем от централния бюджет, по което все още няма произнасяне.

Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че липсва законова разпоредба, на основание която да се приеме, че общината е освободена от държавна такса по силата на закона. Съгласно разпоредбата на чл.84 т.3 ГПК, на която същият се позовава, общините, в качеството им на ищци по делата се освобождават от предварително заплащане на държавна такса, с изключение на такива, образувани по искове за частни общински вземания. В случая [община] е в процесуалното качество на ищец, претендиращ отмяна на постановено срещу нея арбитражно решение, постановено във връзка с вземания, основани на договор за изработка, сключен след проведена от общината обществена поръчка. По смисъла на чл. 162 ал. 2 и ал. 4 от ДОПК вземанията по договор за изработка, сключен въз основа на проведена обществена поръчка, доколкото не попадат в категорията публични общински вземания по ал.2, са частни вземания. Поради наличието на визираното в чл.84 т.3 ГПК изключение, следва да се приеме, че ищецът дължи държавна такса по силата на закона, като размерът й, съгласно чл.48 ал.3 ЗМТА се определя в съответствие с чл.71 ГПК – върху цената на иска и в настоящия случай възлиза на 621 308,98 лв.

Искането за освобождаване от държавна такса, основано на чл.6 ЕКЗПЧОС и на чл.47 ХОПЕС, ищецът [община] обоснова с довода, че общините не са активни участници в търговския оборот и извършват дейността си чрез средствата, с които разполагат и са предвидени в общинския бюджет.

С разпоредбата на чл.6 ЕКПЧОС и чл.47 ХОПЕС на страните по граждански спор се гарантира право на достъп до съдилищата, което се реализира с предоставения на държавите – членки свободен избор на средства за постигане на тази цел. Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС. Когато искът и/ или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл.83 ал.1 т.4 и чл.84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон /например чл.620 ал.1 и ал.5, чл.649 ал.6, чл.694 ал.2 ТЗ/, то внасяне на държавна такса се дължи предварително предвид общото правило на чл.71 ал.1 изр.1 вр. чл.73 ал.3 ГПК. Съгласно изричната формулировка на разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК съдът може да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страната от внасянето й, само ако тя е физическо лице.

В практиката на Европейския съд по правата на човека е признато правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса (решение от 24.12.2009 г. по дело „Агромодел” ООД срещу България (жалба № 68334/01), решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша (жалба № 39199/98), решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша (жалба № 48140/99). Аналогична е и практиката на СЕС, обективирана в Определение от 13.06.2012г. по дело С –156/12 GREP/Freistat Bayern, според което принципът на ефективна правна защита, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството.Според цитираната практика преценката на националните съдилища следва да се основава на разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. Изведени са критерии като: размерът на таксата, преценен в светлината на специфичните обстоятелства според случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадий на производството, в който въпросното ограничение е наложено, съответно предметът на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността на лицето ефективно да защитава позицията си по делото. По отношение на юридическите лица, като критерий националният съд може да вземе под внимание положението им, преценено според правно-организационната им форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или за подаването на жалбата.

Националният процесуален закон, следвайки смисъла на дадените разрешения в практиката на ЕСПЧ и СЕС, е провел разграничение между юридическите лица – търговци и такива, които не са търговци, тъй като по отношение на вторите не би могла да бъде преценявана платежоспособността и финансовите възможности на собствениците на капитала. Юридическите лица – държавни учреждения, Българският червен кръст и общините са освободени съгласно чл.84 ГПК от предварително заплащане на държавни такси, свързани със защита пред граждански съд на публични вземания, с което е отчетена спецификата на извършваната от тях дейност. Разумната цел и пропорционалността при гарантиране на достъпа до съд са постигнати с изключване на освобождаването от такси по искове за частни държавни или общински вземания и за частни държавни или общински вещи. Да се приеме, че в случаите, в които липсва изрична норма за освобождаване от заплащане на държавни такси на ищците, посочени в чл.84 ГПК, те биха могли да се позовават на липса на парични средства, доколкото работят с предварително определени бюджети, би означавало да се подмени законодателната воля.

По изложените съображения съставът на ВКС намира, че нормата на чл.84 т.3 ГПК, според която общините са освободени от предварително заплащане на държавни такси по отношение на публични общински вземания, но не са освободени от такси по искове за частни общински вземания и вещи, включително по искове за отмяна на арбитражни решения за частни общински вземания, е в съответствие с чл.6 ЕКПЧОС и чл.47 ХОПЕС и с практиката на ЕСПЧ и СЕС по приложението им. Общините не следва да се освобождават от предварително заплащане на държавни такси по искове за частни общински вземания или по искове за отмяна на арбитражни решения, постановени за вземания на трети лица срещу общините съгласно чл.6 ЕКПЧОС и чл.47 ХОПЕС на основание, че не разполагат с предварително предвидени за тази цел средства в общинския бюджет.

Искането по чл.63 ГПК, като достатъчно обосновано и основателно, следва да се уважи, като на ищеца се даде възможност да изпълни указанията за внасяне на държавна такса в продължен с настоящото определение срок от 4 месеца.

Така мотивиран, Върховният касационен съд в състав на Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното в молба вх.№6122/09.04.24г. на [община] искане за освобождаване от държавна такса по т. д.№750/24 г. по описа на ВКС ІІ т. о.

ЗАДЪЛЖАВА [община] да представи по делото банков документ, удостоверяващ заплащането на държавна такса в размер на 621 308,98 лв. по сметка на ВКС.

ПРОДЪЛЖАВА на основание чл.63 ГПК срока за изпълнение на задължението на [община] за внасяне и представяне по делото на банков документ за заплатената държавна такса, като определя срок от 4 месеца, считано от датата на уведомяването.

След представяне на документа за държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІ т. о. на ВКС за насрочване.

При неизпълнение на указанието за представяне на документ за внесена държавна такса в продължения срок – да се докладва на състава за прекратяване на производството.

Определението, в частта, с което е оставена без уважение молбата за освобождаване от държавна такса подлежи на обжалване в едноседмичен срок с частна жалба пред друг състав на ВКС.

ПРЕДСЕД АТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: