О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 977

София, 18.04.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети април, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: В. Х.

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

като изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 465/2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “Ф. Г. ООД, [населено място], срещу определение № 275 от 29.11.2023 г. по в. ч.т. д. № 254/2023 г. на Бургаски апелативен съд.

Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

С определението, предмет на обжалване, състав на Бургаски апелативен съд е потвърдил разпореждане № 1746/25.10.2023 г. по т. д. № 367/2022 г. на Бургаски окръжен съд, с което върната подадената от дружеството-касатор въззивна жалба срещу решение № 59/01.03.2023 г. по същото дело. За да постанови този резултат, съставът е приел, че въпреки неколкократното удължаване на срока за внасяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК и изричните предупреждения за правните последици от неизпълнение на това задължение, дружеството не е представило доказателства за изпълнение на указанията. Предвид поддържаните в частната жалба оплаквания е обърнал внимание, че с влязло в сила определение № 880/26.09.2023 г. по т. д. № 367/2022 г. на Бургаски окръжен съд е оставена без уважение молба по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на дружеството от държавна такса за въззивно обжалване в размер на 1343 лева, акцентирайки че двукратно от жалбоподателя са поискани уточняващи обстоятелства, които той е пренебрегнал, а впоследствие не е обжалвал и отказа да бъде освободен от заплащането на държавна такса.

Частната касационна жалба е допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване, валидно въззивно определение.

Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В изложението за допускане до касационно обжалване е формулиран въпросът: „Подлежи ли на освобождаване от държавна такса юридическо лице и при произнасянето си по този въпрос следва ли националният съд да вземе под внимание положението му и конкретните причини, поради които не може да бъде заплатена държавната такса?”Въпросът е поддържан в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК - като решен в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз, намерила израз в Определение от 13.06.2012 г. по дело C-156/12 (“GREP/Freistaat Bayern”). Частният касатор е посочил още обективна невъзможност за заплащане на държавната такса, поради наложени обезпечителни мерки върху всичките му активи, включително и банковите му сметки. Посочва също, че управителят и единствен съдружник на дружеството страда от онкологично заболяване, за което са представени доказателства, които не са съобразени в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК. Счита обосновано за нуждите на правосъдието и справедливия процес освобождаването му от държавна такса предвид положението му.

Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда.

Частният касатор не обосновава наличие на предпоставките за допускане на определението на Бургаски апелативен съд до касационен контрол.

Формулираният от частния касатор въпрос не е удовлетворява общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът не е относим към решаващите изводи на въззивния съд за потвърждаване на разпореждане за връщане на въззивна жалба поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса в срок. Същият би имал значение, ако определението беше постановено в производство по чл. 83, ал. 2 ГПК, с което се потвърждава първоинстанционно определение за оставяне без уважение на молба за освобождаване от държавна такса. Връщането на въззивната жалба е обусловено от неизпълнение на указания за внасяне на държавна такса след влизане в сила на определението на Бургаски окръжен съд, с което на частния касатор е отказано освобождаване от държавна такса, но въззивният състав не е взел становище относно принципната допустимост юридическо лице да бъде освободено от държавна такса при наличие на основателни извинителни причини. Предвид необосноваване на общия селективен критерий безпредметно се явява обсъждането на допълнително поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, защото представената практика на Съда на Европейския съюз е изцяло неотносима към настоящия процесуален спор.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 275 от 29.11.2023 г. по в. ч.т. д. № 254/2023 г. на Бургаски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: