О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 32

София, 29.01.2014 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията

БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело

№ 3 /2014

година.

Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е молба вх.№ 1026682/08.07.2013г. подадена от Н. И. Б. против решение от 07.12.2010г. по гр. д.№ 14595/2007г. на Софийски РС, което е потвърдено с въззивно решение от 19.06.2012г. по гр. д.№ 11352/2011г. на СГС. С определение № 258/25.06.2013г. по гр. д.№ 3402/2013г. на ВКС ІІ гр. о. не е допуснато касационно обжалване.

Молителят представя копие от предварителен договор с дата 31.05.1997г., заверено от друг нотариус и твърди, че въз основа на него се установява, че към датата на заверката – 14.01.1999г. е съществувал договора и подписа на „продавач” не може да е копиран от договор за наем от 2003г.

Ответниците Б. Н. К. оспорва допустимостта и основателността на молбата, тъй като това е поредното копие на предварителния договор, въз основа на който се твърди, че е получено владението, който обаче е заверен от друг нотариус и не съставлява ново доказателство.

Ответниците В. Д. П., оспорва допустимостта и основателността на молбата по същите съображения и защото представеното копие не доказва, че върху оригинала е положен подпис на „продавача” В. Т. – наследодател на ответниците и не опровергава извода на вещото лице от СГрЕ, че е копиран подписа й от договор за наем, защото се представя заверен препис, а не нотариална заверка на подписа й.

Съдът на основание чл. 307 ал. 1 от ГПК при проверка допустимостта на молбата,...