5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 968

гр. София, 17.04.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова

Мадлена Желева

при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д. № 1003 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Л. 97“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 20/16.01.2023 г., постановено по в. т.д.№ 482/2022 г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 345/04.04.2022 г. по т. д.№ 936/2021 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от касатора против Л. С. М., [населено място], искове с правно основание чл.116, ал.1, т.1 ЗМГО за установяване факта на извършеното нарушение от Л. С. М., изразяващо се в недобросъвестната регистрация на домейн www.limar.bg, обективно кумулативно съединени с искове с правно основание чл.116, ал.1, т.2 ЗМГО за осъждане на ответницата да преустанови нарушението и да прехвърли собствеността на домейна www.limar.bg на реалния му собственик - ищеца „Л. 97 ЕООД и иск с правно основание чл.116, ал.1, т.3 ЗМГО, във връзка с чл.118, ал.1 и ал.3 ЗМГО, във връзка с чл.119, ал.1, т.1 ЗМГО за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи под формата на неполучени лицензионни възнаграждения от ищеца по отношение на марката LIMAR per. № 58053 в размер на 2 000 лв., предявен като частичен иск от 10 000 лв., за периода 07.10.2008 г. – 25.05.2021 г.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.2, пр.3 и ал.1, т.3 ГПК.

Ответницата оспорва жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът „Л. 97“ ЕООД притежава това търговско наименование от 2003 г., като през целия този период и до настоящия момент оперира в търговския оборот с него. На 21.03.2005 г. дружеството е заявило в Патентното ведомство на РБ комбинирана национална търговска марка LIMAR с вх. № 0777635 и на 14.02.2007 г. тази марка е регистрирана под per. №58053 за стоки и услуги в класове 25, 36 и 39. На 10.03.2021г. ищецът предприел действия за придобиване на идентичния национален домейн от първо ниво - www.limar.bg. След извършен мониторинг е установено, че национален домейн от първо ниво www.limar.bg. е собственост на физическото лице Л. С. М.. Домейнът е регистриран от ответницата на 07.10.2008 г. със заявка за регистрация пред „Регистър. бг“ ЕООД № 31827/27.08.2008г. С. У. изх.№ 327366/10.08.2021 г. на „Регистър. бг“ ЕООД, домейнът www.limar.bg. е регистриран и поддържан от ответницата непрекъснато повече от пет години и е придобил статут на защитен, като неговата поддръжка е заплатена до 27.08.2022 г. Пред националния регистратор на домейни от първо ниво - фирма „Регистър. бг“ ЕООД на 10.03.2021г, е било инициирано от ищеца производство по арбитриране на спор между търговска марка и домейн в съответната фирма. С решение от 27.04.2021 г. по арбитражно дело 355/2021 г., арбитражната комисия при националния регистратор на домейни от първо ниво „Регистър. бг ” ЕООД е оставила без уважение искането на „Л. 97“ ЕООД за прекратяване на регистрацията на домейна www.limar.bg. в полза на Л. С. М.. На 21.05.2021 г. ищцовото дружество „Л. 97 ЕООД е заявило в българското Патентно ведомство словна марка www.Limar.bg с вх.№ 162826 за Класове №№ 35, 36 и 42. На 09.04.1993 г. е бил регистриран Едноличен търговец „Консултантска агенция – Л. –Л. М.“ и на 19.01.2012 г. е било вписано в ТР прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ „Консултантска агенция – Л. –Л. М.“ на „Л.-М“ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала е Л. С. М..

На основание чл.272 ГПК решаващият състав е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, според които регистрацията на домейн с определено наименование, идентично или сходно с вече регистрирана търговска марка, не съставлява търговска дейност, съответно неправомерно използване на търговска марка, както и е обсъдено обстоятелството, че в производството по делото липсват твърдения и съответно доказателства, установяващи изискуемото по смисъла на чл.13, ал.2 вр. с чл.13, ал.1,т.2 ЗМГО ползване на марката. Въззивният съд е направил и своя преценка, че в процеса не са събрани доказателства какви стоки/услуги произвежда ответницата и произвежда ли изобщо такива, респ. предоставя ли услуги, означени с процесната марка. Изложени са съображения, че по същността си марката може да бъде комбинация от думи, от думи и цветове, но без да се използва в пълнотата си, тя губи защитата си и определеността си като не може да насочи потребителя към конкретни стоки или услуги. Независимо, че е прието за ирелевантно за спора, са обсъдени доводите на ищеца, основани на Регламент (ЕО) № 847/2004 г. Изложени са съображения, че за да може да бъде регистриран домейн от високо ниво “.еu ”, същият следва да бъде заявен от лице, притежаващо „предходни права“, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.10, включващи и фирмено име. Ответникът е бил регистриран като едноличен търговец, в чието фирмено наименование е включена и думата „лимар“, поради което е изграден извод, че има право да регистрира домейн от високо ниво - “.еu”, съответно и домейн от първо ниво - „.bg”. Твърденията за недобросъвестност при закупуването и ползването на процесния домейн са счетени за неоснователни. Посочено е, че право върху домейн име се получава посредством регистрационна процедура, която по своята същност представлява (съгласно българското право) сключване на договор при общи условия със съответния местен Регистър или упълномощено от него да извършва регистрации лице - посредник, наречен „Регистратор“. В България това е фирмата „Регистър. бг“- ЕООД. Договорът за регистрация на домейн следва да се дефинира като разновидност на договора за услуга, по който страните са длъжни да спазват Общите условия на регистратора и на основание на тях след 5-годишна непрекъсната регистрация и поддръжка незащитените домейни стават защитени – в случая на 07.10.2013 г.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът основава очевидната неправилност на въззивното решение с липсата на материалноправни мотиви относно времевото възникване на марката на ищеца и на домейна на ответницата, на необсъждането на недобросъвестността на ответницата при регистрация на домейна и на критерия кой е действителният притежател на домейна. Поставените по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпроси са: „В съответствие с принципите и процедурите за функционирането на домейна от първо ниво, когато това име е идентично или объркващо сходно с наименование/знак, по отношение на което е установено по-ранно право на интелектуална собственост – в случая на търговска марка, следва ли да се приеме, че домейнът е бил регистриран без притежателят му да има право или законен интерес върху името и/или домейнът е бил недобросъвестно регистриран или ползван?“; „Представлява ли поведението на даден правен субект проява на недобросъвестност в хипотезата, в която домейн името е регистрирано с цел да попречи на реалния притежател на марката да я регистрира като домейн име? От тук това поведение може ли да се квалифицира и като нарушение на търговска марка при факта, че притежателят на домейна не притежава по-ранни права (на име), които да обосновават неговото ползване и придобиване“ и „Има ли реалният притежател на една по-ранна търговска марка правото ex lege да иска придобиване на един недобросъвестно и без правно основание придобит домейн, както и правото същият домейн да му бъде прехвърлен на базата на съдебно решение?“.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице въведените основания за допускане на касационно обжалване.

Според основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството.

В случая във въззивното решение са обсъдени всички въведени от страните доводи и възражения, както и събраните доказателства, като са приложени относимите правни норми за нарушение на правото върху марка и уреждащите спецификите при използване на марката в търговска дейност. Апелативният съд не е отрекъл притежанието на марката от ищеца по спора, но е преценил, че единствено действията на ответницата по регистрация на домейн, без да се предлагат стоки или услуги, не представлява използване на знака на ищеца.

По отношение на заявените въпроси по чл.280, ал.1, т.3 ГПК същите не са от значение за решаването на спора. При предявени искове за защита на правото върху марка при използването й по смисъла на чл.13, ал.2 вр. с чл.13, ал.1,т.2 ЗМГО обстоятелствата дали лицето, което е регистрирало домейн е имало основание и интерес за това, било ли е добросъвестно и кога е налице недобросъвестност, са ирелевантни. Такъв е и въпросът за придобиване на право върху домейн. Въпросът дали регистрацията на домейн представя нарушение на правото върху марка е обсъждан от въззивния съд и това обстоятелство е съпоставено с действията, които биха представлявали използване на марката в търговската дейност. Въззивният съд е обсъждал и обстоятелството какви точно действия е извършвала ответницата след регистрацията на домейна и е формирал извод, че правото на ищеца върху марката не е нарушено. В този смисъл въпросът е свързан с преценката на събраните по делото доказателства, поради което няма характеристиката на правен въпрос от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.

По тези съображения касационното обжалване не се допуска.

На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответницата разноски за касационното производство в размер на 1800 лв. за адвокатско възнаграждение по договор от 01.03.2023 г.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 20/16.01.2023 г., постановено по в. т.д.№ 482/2022 г. от Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Л. 97“ ЕООД, [населено място], да заплати на Л. С. М., [населено място], сумата от 1800 лв. (хиляда и осемстотин лева) – разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: