ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д.№ 2625 по описа за две хиляди и четиринадесета година, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по жалба на [фирма] против решение № 143 / 03.06.2014 год. по т. д. № 87 / 2014 год. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е частично потвърдено решение № 2 / 27.01.2014 год. по т. д.№ 65 / 2013 год. на Ловешки окръжен съд и частично отменено, с допълнително осъждане на касатора да заплати на ищеца [фирма] общо - потвърдени и допълнително присъдени суми, съответно: 14 980, 34 лева, обезщетение с правно основание чл. 96 ал. 2 ЗЗД, ведно със законната лихва върху същата сума от предявяването на иска до изплащането й, както и 6 325, 02 лева, обезщетение за забава в издължаване на главницата, за периода 19.11.2009 год. – 04.02.2013 година.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 95 вр. с чл. 96 ал. 2 вр. с чл. 97 ал. 1 ЗЗД, както и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - неразгледани доводи за неправилност във въззивната жалба – чл. 236 ал. 2 ГПК. Касаторът твърди, че неоснователно съдът е приел наличие на негова забава в оказване необходимото на длъжника съдействие, след като и за да изпълни надлежно, последният е имал, макар да не се е възползвал, възможността по чл. 97 ал. 1 ЗЗД, аналогично възпроизведена и в чл. 328 ТЗ – да предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд...