Производството е по чл. 218а, ал. 1, б.”а” ГПК отм. във връзка с §2, ал. 3 от ПЗР на ГПК – ДВ бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 година.

Образувано е по касационна жалба на М. П. Т. от гр. С. срещу решение на Софийския градски съд, ІV-„а” състав постановено на 01.11.2007 г. по гр. д. № 2533/2007 г., в частта, с която е потвърдено решението на Софийския районен съд по гр. д. № 7061/1999 г. за отхвърляне на предявените срещу предпочитания ответник – ЗПАД”Б” АД искове по чл. 349/отм./ ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените срещу В. К. И. искове по чл. 45 ЗЗД за разликата над 3500 лв. до 5000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от завеждане на делото – 19.07.1999 г. ; за имуществени вреди в размер на 139 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, по чл. 86 ЗЗД за сумата 2874 лв. за периода от 17.07.1996 г. до 19.07.1999 г. върху отхвърлената част от първата главница и за сумата 266.24 лв. върху отхвърления иск за имуществени вреди.

В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита за неправилно становището на съда за погасяване по давност на исковите претенции по отношение на застрахователното дружество, като в тази връзка твърди, че не е съобразено правилото за броене на сроковете по чл. 33, ал. 4 ГПК. От друга страна, навежда доводи за неправилност на решението в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, без да се отчете полученото в резултат на произшествието нелечимо заболяване. Счита за необосновани и изводите на въззивната инстанция за недоказаност на имуществените вреди по размер, който извод не кореспондира с приетата пред първата инстанция автотехническа експертиза. По съображения в жалбата моли да се отмени въззивното решение в обжалваните части, с произтичащите правни последици.

Ответниците по касация В. К. И. и ЗПАД”Б” АД не са заявили становища.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като прецени данните по делото, приема, че касационната жалба е процесуално недопустима, по следните съображения:

Обжалваното въззивното решение в частта относно обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, както и обезщетение за забава върху претендираните имуществени вреди не подлежи на касационен контрол съгласно чл. 218а, ал. 1, б.”а” ГПК отм., Касае се за самостоятелни искови претенции, предявени при обективно кумулативно съединяване, като цената на всяка от тях поотделно не надхвърля 5000 лева, което обуславя недопустимостта на касационната жалба в посочените части.

Касационното обжалване на решението е недопустимо и по отношение на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Макар цената на този иск да е определена от ищеца - 9577.11 лв., заедно с допуснатото по реда на чл. 116, ал. 1 ГПК отм. увеличение, съответно уважен от въззивния съд за сумата 6703 лева, тази сума не следва да се счете за определяща за допустимостта на жалбата в посочената част. Макар и да се касае за оценяем акцесорен иск, за ищеца не съществува задължение при предявена претенция по чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД да посочва цена на иска. При задължение за обезщетение, произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът е в забава от момента на увреждането. Поради това съдът, след определяне конкретен размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да посочи само началният момент – датата на увреждането, от който се дължи обезщетение за забава, но не и да определя неговия конкретен размер. Определянето на размера на обезщетението за забава следва да се извърши в производството по принудително изпълнение на влязлото в сила съдебно решение.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

О. Б. Р касационната жалба на М. П. Т. от гр. С. срещу решение на Софийския градски съд, ІV-„а” състав постановено на 01.11.2007 г. по гр. д. № 2533/2007 година.

ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 393/2008 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ отделение.

Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, в едноседмичен срок от съобщаване на определението. Препис от определението да се изпрати на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: