Обявено за загубило сила с ППВС № 1/1989 г.

Публикувано: Съдебна практика на ВС - гражданска колегия, 1965 г.

ОС. В. ЗЗД СЛУЧАИТЕ, ПРЕДВИДЕНИ В Т. 2 ОТ ДЯЛ III НА ПРАВИЛНИКА ЗЗД ПРИЛОЖЕНИЕ ДЯЛ III ОТ КТ, СЛЕДВА ДА СЕ ПРАВЯТ ОТ ПРЕДПРИЯТИЕТО, УЧРЕЖДЕНИЕТО ИЛИ ОРГАНИЗАЦИИТЕ, ПОЛЗУВАЩИ УСЛУГИ НА ТКЗС

Т. 2, буква "г" от Прав. за приложение дял III от КТ

Председателят на Върховния съд на републиката предлага да се издаде тълкувателно решение по въпроса, дали осигурителните вноски по т. 2, буква "г" от Правилника за приложение дял III от КТ следва да бъдат заплащани от предприятията, които ползуват услугите на ТКЗС, или от самите ТКЗС.

За да се произнесе по този въпрос, Върховният съд взе пред зид следното:

Съгласно т. 2, буква "г" на Правилника за прил. дял III от КТ подлежат на задължително осигуряване само в случаите на трудова злополука членовете на ТКЗС, изпратени организирано на работа в предприятия, учреждения или организации, независимо от начина на заплащането. В случая е налице не трудов договор, а специален договор, по силата на който ТКЗС предоставя на предприятието, учреждението или организацията една организирана работна група, съставена от членове на ТКЗС, за извършването на определена работа срещу известно възнаграждение. При това възнаграждението се получава от ТКЗС, което от своя страна начислява трудодни на участвуващите в групата членове-кооператори. През периода, през който организираната група извършва уговорената работа, по силата на посочения текст от Правилника за приложение дял III от КТ нейните членове се считат обществено осигурени случаите на трудова злополука, въпреки че не са сключвали лични трудови договори с предприятието работодател.

Тази осигуровка е изключение от общото правило, че осигурени се считат лицата, сключили трудов договор с работодателя, но тъй като това изключение е установено със закона, за него следва да бъдат приложени всички правила, които уреждат същия въпрос, както когато е налице трудов договор.

Съгласно чл. 148 КТ задължението да бъдат внасяни вноски за обществено осигуряване при наличността на трудов договор тежи върху предприятията, учрежденията или организациите, при които лицата работят. Следователно в случаи като посочените предприятието, учреждението или организацията, с която ТКЗС е сключило договор за изпращане на организирана работна група, трябва да поеме плащането на вноската за обществено осигуряване.

Че осигурител следва да бъде предприятието, учреждението или организацията, която договаря с ТКЗС за наемане труда на организирана работна група, съставена от членове на ТКЗС, а не самото ТКЗС, се вижда и от Инструкцията за регистриране на осигурителите и пр., Изв., бр. 2/1959 г. Според нея (т. 5) трудово-кооперативните земеделски стопанства се регистрират като осигурителни САМО по отношение на наетите лица и на административния персонал в стопанството, подлежащи на задължително осигуряване по Кодекса на труда, а не и по отношение дейността на останалите негови членове-кооператори.

Изложените по-горе съображения важат както за случаите, при които членовете на ТКЗС са изпратени организирано по договор на работа, така и за случаите, когато ТКЗС извършва случайни, инцидентни услуги за превоз-пренос със свои камиони, преносвачи и превозвачи. В тези случаи, макар да липсва предварително сключен договор, услугите са дадени от името и за сметка на ТКЗС, а не на лицата, които ги осъществяват. Затова именно те се заплащат по Тарифа № 320 за пренос-превоз с жива сила, в размерите на която са включени и вноски за обществено осигуряване. Обстоятелството, че те се заплащат по тарифа, която включва в установените размери и суми за обществено осигуряване, означава, че и за такива случаи следва да се прилагат правилата на т. 2, буква "г" от Правилника за приложение дял III от КТ, като и тук сумите следва да се заплащат от предприятието, учреждението или организацията, ползуваща услугите.

Че в цените, определени с Тарифа № 320, се включват и сумите за обществено осигуряване, се вижда и от мненията, отразени в писмо № 02014 от 20.02.1963 г. на ЦСПС - Управление ДОО, писмо № VI-270 от 18.02.1963 г. на Министерство на финансите, в писмо № ц-11716 от 12.02.1963 г. на Комитета по труда и цените и в писмо № 359 от 19.02.1963 г. на Министерството на транспорта, отдел Пренос-превоз, всички намиращи се към гр. д. № 375/1963 г. на Търговищкия народен съд, приложено към настоящото дело. В такъв случай предприятията, учрежденията и организациите, които ползуват услугите на ТКЗС по указания по-горе начин, следва да удържат от сумата, която дължат по посочената тарифа, вноски за обществено осигуряване и да ги внасят в приход на ДОО. Н. в § единствен, ал. 4 на Указа за изменение Указа за пренос-превоз, Изв., бр. 48/1957 г., е посочено, че дейността на ТКЗС при извършен от него пренос-превоз следва да се заплаща в пълен размер, предвиден в тарифата. Това обаче не означава, че този пълен размер включва и вноските за обществено осигуряване, включени в същата тарифа. Защото посоченото изменение на Указа за пренос-превоз с жива сила и моторни средства е от 08.04.1957 г., а раздел III от Правилника за прил. дял III от КТ е влязъл в сила след тази дата на - 15.04.1958 г. Посоченият указ следователно не дава възможност на ТКЗС да получи под формата на възнаграждение и предвидените в Тарифа № 320 вноски за обществено осигуряване на работещите членове кооператори, а само предвидените в тарифата размери без този процент. Указът освобождава стопанствата от другите удръжки, предвидени в тарифата, а именно тези по § 19-а, възлизащи на 32 % за преноса и 1 4% за превоза.

Следва поради това да се приеме, че ако предприятието, учреждението или организацията, които са ползували услуги на ТКЗС по посочения по-горе начин, са заплатили вноските за обществено осигуряване и не са удържали тази сума от размера на таксите по Тарифа № 320, те могат да я търсят от ТКЗС с иск на общо основание.