О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 939

София, 16.04.2024година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ:В. Х.

Е. А.

изслуша докладваното от съдията Чаначева т. дело № 1677/2023 година

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Агрика „ ЕООД, [населено място] против решение №399 от 20.06.2023 г. по т. д. №396/2023 на Софийски апелативен съд.

Ответникът по касация- „В. С. ЕООД, [населено място] не е заявил становище.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си - адв. И. Д. е поддържал основание по чл.280,ал.1 т.1,2 и 3 и ал.2 ГПК. Поставил е въпроса „Дали едностранно подписаната от продавача по сделката, която е отразена в търговските книги и е осчетоводена от страна на ищеца и ответника, доказва получаването от страна на последния на стоката, предмет на доставката“.Страната е поддържала наличие предпоставки по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, като е изброила съдебна практика, съгласно която, според нея, съставите на ВКС приемат, че фактурата може да се приеме като доказателство за възникване на договорно правоотношение по договор за продажба, ако съдържа необходимите реквизити е отразена в счетоводствата на продавача и купувача, включена в дневника на продажбите и е ползван данъчен кредит по нея. Касаторът накратко е посочил, че в случая вещото лице е проверило счетоводствата, а подписа под фактурата не бил необходим, за нейната редовност. Поставен е въпросът – „При сключване на няколко последователни сделки, обективирани с издадена фактура, трябва ли да се приеме, че стоката е одобрена и доставена и отговаря на изискванията, след като не е уведомен незабавно продавача за недостатъци според чл.324 от ТЗ.“Направени са оплаквания за неправилност на изводите на съда с кратко разглеждане на фактическата обстановка в контекста на защитната теза на касатора. Посочено е, и че всичко изложено “обуславя и очевидната неправилност на процесното въззивно решение на САС“. В заключение лаконично е отбелязано, че тези въпроси били решени в „противоречие с практиката на съдилищата – основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК“, както и били от значение за „точното прилагане на закона и еднаквото тълкуване и прилагане на правните норми“ Други доводи не са развити.

С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност се налага извод, че поставените въпроси не са релевантни. Така първият поставен въпрос съдържателно очертава обстоятелства, приети за недоказани в производството, както и доводи, обосновани с неустановени факти по спора. В случая този извод се налага поради това, че по делото не е установено спорните фактури да са отразени в търговските книги на ответника, нито по тях да е ползван данъчен кредит. Освен това, съдът изцяло е споделил разбирането на касатора / въззивник в производството/ за това, че изводите за неоснователност на иска не следва да се мотивират с неподписване от страна на ответника на процесните фактури. Приел е и доводите, свързани с практиката на ВКС, на която се е позовал и с която решението е изцяло в съответствие с оглед изрично посоченото, че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника и в дневника на продажбите, ползването на данъчен кредит по нея, представляват признание на задължението, но в случая не е налице именно доказването на тези факти, както и на каквото и да било друго доказване за получаване на стоката – напр. товарителниици и др. Така е достигнат извода за неоснователност на иска. Т.е. страната в случая не е въвела валидно общо основание, нито е установила допълнителен критерий тъй като решението е в съответствие с цитираната практика а и изводите на съда са изведени от нея.

Вторият поставен въпрос също не е релевантен, тъй като не е свързан с решаващ извод на състава, а изцяло е свързан със защитното разбиране на страната, че след като първостепенният съд е уважил иска по отношение на двустранно подписани фактури, то следва да приеме и че едностранно издадените, без каквито и да било доказателства за получаване на стоката валидно задължават противната страна, която според касатора не е доказала, че е платила. Т.е. това е разбиране е свързано с доводи за неправилност на решението, които не се разглеждат в тази фаза на касационното производство. Извън това, по втория въпрос не са изложени никакви доводи по допълнителния критерий.

Касаторът, чрез пълномощника си е поддържал основание чл.280,ал.2 ГПК в хипотеза на „ очевидна неправилност“, чрез краткото оплакване, че всичко разгледано по-горе “ по –отделно и в съвкупност“ обуславя и очевидната неправилност на „ решението. Изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т. е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.

С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, както вече бе отбелязано, липсват доводи по очертаните хипотези, а оплакванията от касационната жалба, възпроизведени в изложението са такива по чл.281 ГПК и не са предмет на разглеждане в тази фаза на производството.

Лаконичното твърдение, че поставените въпроси били решени противоречиво от съдилищата няма връзка с посоченото от касатора основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, което предполага не само релевантно общо основание, но и посочени конкретно актове на СЕС или КС на РБ, в какъвто смисъл липсва т доводи в изложението.

Възпроизвеждането на текста на чл.280, ал.1 т.3 ГПК не установява това основание, при липсата на изложение, свързано с приетата му дефинитивност с т.4 на ТР ОСГТК № 1 /09г.

При така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №399 от 20.06.2023 г. по т. д. №396/2023 на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: