Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Д. Т. Д. срещу присъда № 88 от 10.VІ.2008 год. по внохд № 1972/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, която е нова след отмяната на присъда № 25 от 16.ІІ.2007 год. по нохд № 1581/2006 год. на Пловдивския районен съд.

В жалбата и допълнението към нея са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК и като се твърди, че извършеното от подсъдимия деяние е случайно, се иска отмяна на въззивната присъда, оправдаване на Д. и отхвърляне на предявените срещу му граждански искове; изменяване на присъдата с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление; намаляване срока на лишаване на подсъдимия от свобода.

В съдебно заседание становище по жалбата /в насока оставянето й без уважение/ изразяват представителят на ВКПР, повереникът на частните обвинители и граждански ищци Е., М. и Д. Т., и последните две.

ВКС установи:

С отменената първоинстанционна присъда подсъдимият Д. Т. Д. е признат за невиновен в това, на 26.V.2000 год. в дома си в гр. П. да е държал законно притежавани от него огнестрелно оръжие /пистолет/ с боеприпаси без да вземе за това необходимите мерки за сигурност, вкл. предвидените в специалните ППЗКВВООБ /чл. 48, ал. 1/, Наредба 15 от 25.ІІ.1997 год. /чл. 34/ и НУППССВВОБКРДТ /чл. 68, ал. 1/, довело до причиняването смъртта на 42-годишния Т. Д. Т., при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 338, ал. 2 /сегашна 3/ НК и са отхвърлени предявените от Е., М. и Д. Т. – съпруга и низходящи на пострадалия - граждански искове за неимуществени вреди / съответно за 30000 и за по 15000 лв./, исковете от М. и Д. Т. – родители на пострадалия – за неимуществени вреди /за по 20000 лв./ и искът за обезщетяване с 1620 лв. за причинени имуществени вреди.

С обжалваната въззивна присъда Д. е признат за виновен в невземането на обичайните и предвидените в чл. 48, ал. 1 ППЗКВВООБ мерки за сигурност при държане на огнестрелно оръжие и съобразно обвинението е осъден на 1 година лишаване от свобода, отложена от изтърпяване за срок от 3 години с оправдаване на вменените му нарушения по съответните текстове на посочените по-горе наредби. Исковете за неимуществени вреди, предявени от Е., М. и Д. Т. са уважени съответно за 1000 и за по 3000 лв., а този за имуществени вреди, доколкото е претендиран и от изброените три пострадали – отхвърлен.

Жалбата е неоснователна и макар в нея да се твърди, че въззивната присъда е постановена при наличието на всички изброени в чл. 348, ал. 1 НПК касационни основания, вдействителност се има предвид единствено това по т. 1 – неотговарящи на приетите за установени факти правни изводи – каквото нарушение ВКС не констатира да е налице. Въззивният съд правилно е приел, че подсъдимият не е взел необходимите мерки да предотврати „достъп на други лица” до притежаваното от него огнестрелно оръжие и с това да не допусне с тях да се случат „злополуки или наранявания”. Сами по себе си поставянето на оръжието в предназначената за съхранението му метална каса и заключването й след това, не могат да се окачествят като необходими и достатъчни мерки, изключваща достъпа до него, ако със същото внимание не е подходено и към достъпа до ключа от касата. Последната, именно, предохранителна мярка подсъдимият не е взел и с това е дал възможност на пострадалия да реализира намерението си за самоубийство. Акцентираното поведение на Д. дава всички основания за ангажиране наказателната му отговорност по чл. 338, ал. 2 /сега 3/ НК и противното не следва от обстоятелството, че той не е знаел за психичното заболяване на Т., установено година преди това, не е обръщал внимание на емоционалната му лабилност нито пък е подозирал намерението на пострадалия да сложи край на живота си.

Основания за преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо престъпление, няма, както няма и такива за намаляване срока на наложеното на Д. наказание лишаване от свобода, определено от въззивния съд съгл. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.

Съобразно дотук изложеното и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н. о.

РЕШИ:

Оставя в сила присъда № 88 от 10.VІ.2008 год. по внохд № 1972/2007 год. на Пловдивския окръжен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/

Вярно с оригинала

Секретар:

ЕЛ