Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Електроразпределение Юг” ЕАД, [населено място] срещу решение №47 от 30.06.2021г. по в. т.д. №302/2021г. по описа на Апелативен съд - Пловдив в частта, с която е потвърдено решение №260209 от 29.12.2020г. по т. д. №160/2018г. на Окръжен съд - Пловдив, като са присъдени и разноски за въззивното производство. С първоинстанционното решение в обжалваната част е осъден касатора да плати на „Мармика“ ЕООД, [населено място] сумата 144 410.21 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, причинени от неизпълнение по договор от 05.10.2016г. за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг” ЕАД и анекс 14.12.2017г., изразяващи се в повреди на оборудването и машините в цеха на дружеството /14 371.15 лева/ и пропуснати ползи от непроизведена продукция /130 039.06 лева/, както и сумата 3 008.54 лева мораторна лихва върху главницата /общо 144 410.21 лева/ за периода 22.12.2017г.-06.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата /144 410.21 лева/ от датата на подаване на исковата молба 08.03.2018г. до окончателното плащане и 17 546.32 лева разноски по делото.

Срещу въззивното решение с останалата му част, с която се отменя частично първоинстанционното решение и се отхвърля иска на „Мармика“ ЕООД, [населено място] срещу „Електроразпределение Юг” ЕАД, [населено място] за сумата над 144 410.21 лева до 272 746.61 лева - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от исковата молба, както и за сумата над 3 008.54 лева до 5 682.68 лева мораторна лихва, е подадена насрещна въззивна жалба от „Мармика“ ЕООД.

В касационната жалба на „Електроразпределение Юг” ЕАД се твърди, че при постановяване на обжалвания акт съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, което води до необоснованост на изводите му и неправилност на решението. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е обсъдил твърденията и възраженията му относно изпълнението на договора, не е събрал необходими и относими доказателства, най-вече съдебно-техническа експертиза за качеството на доставяната на ищеца електроенергия, респ. изводите му за неизпълнение на договорните задължения на електроразпределителното дружество за доставка на електроенергия и настъпили в резултат от това неизпълнение имуществени вреди за ищеца са необосновани. Излага доводи, че в нито една от множеството експертизи общият извод, че предоставените мрежови услуги не отговарят на нормите, не е обоснован и не почива на конкретни данни и факти, като съдът не е изяснил спора от фактическа страна и е приел неправилно, че ответното дружество носи отговорност за вреди от договорно неизпълнение. Поддържа и възражението, че въззивният съд е игнорирал договора между страните, съгласно който, от една страна, ответното електроразпределително дружество не се задължава да доставя качествена енергия, а такава, отговаряща на показатели за качество на електроснабдяването от м. юни 2014г. на ДКЕВР, а от друга, ответникът не носи отговорност за неизпълнение на задълженията си, ако ищецът – клиент превишава договорената предоставена мощност извън размера на присъединената мощност. Моли да бъде отменено решението и да бъдат отхвърлени исковете. Претендира разноски.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по съществени правни въпроси, обусловили изхода на спора:

„1. Допустимо ли е да се ангажира отговорността на електроразпределителното дружество за доставена до мястото на присъединяване на обекта на клиента енергия в случаите, в които отклонението в показателите за качество на електрическата енергия е установено по подразбиране и без да са събрани доказателства кой точно показател от одобрените от КЕВР „Показатели за качество на електроснабдяването“ е в отклонение, на коя дата и в какви стойности? и

2. При доказано неизпълнение на договора от страна на ищеца, чиято последица съгласно облигационната връзка между страните, е безусловно освобождаване на ответника от отговорност, следва ли съдът да изследва други обстоятелства?“- като не сочи практика на ВКС, но която въззивното решение да противоречи, нито излага доводи за значимостта на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът отново повтаря доводите си, изложени в касационната жалба за необоснованост на въззивното решение.

Ответникът „Мармика“ ЕООД оспорва жалбата, като излага подробни доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, така и за правилността му. Претендира разноски.

Третото лице помагач ЗК „Уника“ АД не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

В насрещната касационна жалба на „Мармика“ ЕООД се излагат доводи за необоснованост на въззивното решение в частта, с която след отмяна са отхвърлени частично исковете за обезщетение за вреди от договорно неизпълнение и лихви за забава. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са формулирани правни въпроси, са изложени твърдения „Като е приел, че пропусната полза за ищеца не е цената на стоката - пелети, а печалбата от нейната продажба, съдът не е взел предвид заплатения престой на работниците от 71 дни, имиджа пред своите клиенти за бъдещи продажби“; „Съдът въобще не е взел предвид загубата на клиентите, с които дружеството би могло да работи и в бъдеще, тъй като договорните отношения са прекратени с посочените дружества поради вина на продавача“ и др., като се твърди противоречие на въззивното решение с цитираната практика на ВКС - основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди - реална вреда и пропуснати ползи, резултат от неизпълнение на договорно задължение на ответното електроразпределително дружество по процесния договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от 05.10.2016г., както и лихви за забава, въззивният съд излага мотиви, че от доказателствата по делото се установява неизпълнение на договорните задължения на ответника, претърпените от ищцовото дружество имуществени вреди на обща стойност 144 410.21 лева /14 371.15 лева - повреди на оборудване и машини и 130 039.06 лева - пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирана печалба от непроизведена продукция/ и причинно-следствената връзка между тях.

Решаващият съдебен състав приема за безспорно сключването на процесния договор, а след анализ на всички събрани по делото доказателства и обсъждане на доводите на страните, намира за установено, че в периода 14.07.2017г.-20.10.2017г. в производствения обект на ищеца, представляващ цех за пелети, е налице влошаване на качеството на доставяната от ответника електрическа енергия, изразяващо се в кратковременни прекъсвания в захранването и многократни колебания /спадове/ на напрежението. Въззивният съд приема за установено по категоричен начин с оглед непротиворечащите си експертни заключения, че причината за тези прекъсвания и колебания на напрежението не е свързана с проблеми в съоръженията на ищеца, а със състоянието на съоръженията на ответника. Този факт се потвърждава от обстоятелството, че ответното дружество е предприело ремонти на своите съоръжения, описани от вещите лица, след приключването на които повече проблеми относно качеството на електрозахранването в цеха на ищеца не са констатирани. Съдът кредитира експертните заключения, въпреки обективната невъзможност на вещите лица да изследват съоръженията в състоянието, в което са били в процесния период, като се аргументира, че изводите им са обосновани и почиват на специалните им знания в изследваната област.

Вещите лица сочат като причини за влошеното качество на доставяната от ответника на ищеца електрическа енергия поради периодичните прекъсвания на електрозахранването на цеха за пелети -възникване на аварийни ситуации по въздушния електропровод, захранващ БКТП „Превала“, който е част от собствената на ответника електроразпределителна мрежа, проблеми по съоръженията на извод „Петрол“, недобро поддържане на въздушна линия 20 kV „Петрол“ и несвоевременно отстраняване на причините за краткотрайни прекъсвания и спадове на напрежението, влошено състояние на трафомашината, аварии по изолаторните вериги, както и по вентилните отводи.

Решаващият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника, че се касае само за предположения, тъй като въз основа на достъпните данни, предоставени от ответника и „ЕСО“ЕАД, вещите лица са направили анализ и са посочили възможните причини за влошеното качество на доставената на ищеца електрическа енергия. Съдът излага аргументи, че исканията на електроразпределителното дружество за анализ на качеството на енергията и посочване на конкретни данни кои точно показатели за качество са били в отклонение на всяка от посочените дати, с колко единици, както и дали отклонението е допустимо по приложимия договор, респ. съставлява ли изобщо нарушение, изискват именно то да е направило и да предостави съответните измервания, тъй като е собственик на съоръженията и разполага със съответната техника, което в случая не е реализирано. Сочи също така, че проблемите в електроподаването не са били установени и премахнати от служители на ответника, а ищецът е бил принуден да ангажира за обследване специализирана фирма, след което ответното дружество е предприело описаните от вещите лица действия по обследване и ремонт на собствените си съоръжения. Въззивният съд съобразява и обстоятелството, че предвид несъгласието на ответника с направените проверки и заключения от ангажираните от ищеца фирми, вещите лица са базирали своите изводи на данни, предоставени от самия ответник и от „ЕСО“ЕАД, като въз основа на тях са стигнали до съответните заключения.

Предвид изложеното и след анализ на експертните заключения, съдът отхвърля като неоснователно възражението на ответника за неизясненост на обстоятелствата относно качеството на доставената на ищеца през процесния период електрическа енергия. Излага мотиви, че всички експертизи стигат до изводи, че проблемите са възникнали поради ниско ниво на поддръжка и техническо обслужване на енергийните съоръжения, собственост на ответника; че спадовете на напрежението не се дължат на метеорологични явления или комутации /превключвания/ в съоръженията на клиенти; че по време на най-големите фликери /трептения, спадове на напрежението/, които са извън допуска, ищецът не е работил; че кратковременните прекъсвания и спадовете на захранващото напрежение на обекта на ищеца не отговарят за обект от трета категория по осигуреност на електрозахранването и че са над допустимите параметри, заложени в Показателите за качество на електроснабдяването от м. юни 2004г., одобрени от КЕВР. Съдът намира, че в случая критерият за качество на напрежението е този, който е договорен съгласно чл. 14, ал. 1 от ОУ към сключения между страните договор, а именно одобрените от КЕВР „Показатели за качество на електроснабдяването“, приети с решение на ДКЕР от 30.06.2004г., действащи и в исковия период.

Въззивният състав стига до извод, че се доказва по делото неизпълнение от страна на ответника на неговото задължение за доставка на качествена електрическа енергия в обекта на ищеца по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ОУ към договора, за което ответникът носи имуществена отговорност съгласно чл. 52, т. 4 от същите ОУ.

Решаващият съдебен състав намира за неоснователно възражението за неизпълнение на задълженията на ищеца, освобождаващи ответника от собствената му отговорност за неизпълнение. Приема за установено по категоричен начин от всички експертизи, че е налице краткотрайно превишаване от ищеца на договорената мощност, което обаче не може да окаже влияние върху напрежението и да доведе до краткотрайни спадове с оглед пропускателната възможност на съоръженията, с които ищецът е присъединен към електроразпределителната мрежа и с оглед товара, който може да поеме трафомашината в трафопоста на ответното дружество. Възприема заключенията, че превишаването на договорената мощност не може да окаже влияние върху показателите за качество на пренасяната електрическа енергия в мрежата и върху тази, доставяна до други потребители, получаващи доставка от същия извод. Предвид изложеното намира за неоснователни претенциите на ответника за освобождаването му от отговорност при условията на чл. 57, т. 5 от ОУ към договора, която клауза предвижда освобождаване на ответника от отговорност за неизпълнение на неговите задължения, когато от страна на клиента не са изпълнени изисквания, свързани с осигуряването на нормална работа на консумиращите електрическа енергия устройства в случая, когато клиентът превишава договорената предоставена мощност извън размера на присъединената мощност, за която са оразмерени присъединителните съоръжения на обекта. Съдът счита, че ищецът е изпълнил изискванията, свързани с осигуряването на нормална работа на консумиращите електрическа енергия машини и превишаването на договорената предоставена мощност не се отразява нито на тяхната работа, нито на съоръженията на ответника. Доколкото това превишаване не е причина за лошото качество на доставяната от ответника на ищеца през исковия период електрическа енергия, не може да се приеме, че сам по себе си фактът на превишаване на договорената предоставена мощност освобождава ответника от отговорност за вреди по реда на чл. 52, т. 4 от ОУ към договора.

Предвид изложеното и с оглед заключенията на експертизите и писмените доказателства за вида и размера на претърпените от ищцовото дружество вреди, решаващият съдебен състав приема, че предявените искове за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение, както и за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата са основателни за сумата 144 410.21 лева /14 371.15 лева - повреди на оборудване и машини и 130 039.06 лева - пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирана печалба от непроизведена продукция/ и 3 008.54 лева лихви за забава, са основателни и решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди. В останалата част първоинстанционното решение е неправилно, поради което следва да се отмени, а исковите претенции до пълните им предявени размери да се отхвърлят като неоснователни.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно дадените в т. 1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора.

Настоящият състав на ВКС намира, че по отношение на поставените от „Електроразпределение Юг“ ЕАД въпроси не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Първият въпрос е свързан с оплакването на касатора за необоснованост на изводите на въззивния съд и постановяване на решението въз основа на предположения, т. е. при липса на категорични и убедителни доказателства, като не е формулиран коректно. На първо място, тези твърдения не отговарят на мотивите на решаващия съдебен състав, който е изложил подробни аргументи въз основа на кои доказателства стига до категоричен извод относно неизпълнението на договорните задължения на ответника за доставка на електрическа енергия до обекта на ищеца и настъпилите като резултат имуществени вреди за ищеца. На следващо място, въпросът изисква анализ и преценка на доказателствата, обсъждане на доводите и възраженията на страните от самия касационен съд, което изключва неговата характеристика като правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК. Всички изложени от касатора доводи представляват конкретни оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на закона и необоснованост на изводите му, които обаче не подлежат на обсъждане в настоящия етап на касационното производство.

Вторият въпрос също изисква преценка на доказателствата по делото, вкл. обсъждане на клаузите на сключения между страните договор и Общите условия на договора, както и тълкуване на тяхната действителна воля, поради което не отговаря на общия критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е изложил подробни мотиви във връзка с възражението на ответника за освобождаването му отговорност за вреди от договорно неизпълнение, като е тълкувал конкретни разпоредби на Общите условия и самия договор, преценявал е експертните заключения и е стигнал до извод, че са неоснователни претенциите на ответника за освобождаването му от отговорност при условията на чл. 57, т. 5 от ОУ към договора. Несъгласието на касатора с констатациите и изводите на съда по своята същност е оплакване за необоснованост на обжалвания съдебен акт - основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК, но не представлява основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Следва да се отбележи, че касаторът не обосновава и допълнителните предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол, тъй като не сочи конкретни съдебни актове на ВКС, на които решението противоречи /т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК/, нито излага аргументи за значимостта на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото /т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са преповторени оплакванията от касационната жалба, но не са изложени основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

Предвид недопускането до касационен контрол на въззивното решение, в частта, обжалвана с касационната жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, не следва да бъде разглеждана насрещната касационна жалба от „Мармика“ ЕООД /чл. 287, ал. 4 ГПК/.

Воден от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №47 от 30.06.2021г. по в. т.д. №302/2021г. по описа на Апелативен съд - Пловдив в частта, обжалвана с касационна жалба от „Електроразпределение Юг” ЕАД, [населено място].

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на „Мармика“ ЕООД.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за оставяне без разглеждане на насрещната касационна жалба подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок пред друг състав на ВКС, а останалата част - не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.