ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 667

13.12.2022г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение, 3 състав, в закрито заседание на ................................... през две хиляди двадесет и втора година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ : И. М.

А. Н.

разгледа докладваното от съдия Младенов ч. т.д. № 2519 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството е по чл. 274, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „А. Е. СЕ - Р. Чехия, чрез адв. П. С., срещу определение № 2187 от 22.08.2022 г. по в. ч.гр. д. № 2192/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната му жалба срещу определение № 5944 от 23.06.2022 г., пост. по гр. д. № 3135/22 г. на Софийския градски съд, І г. о., 10 с-в. С частната жалба е оспорено становището на въззивния съд за необжалваемост на определението на първоинстанционния съд, обосновано с разбирането, че искането за разкриване на банкова тайна е такова по събиране на доказателства, както и че актовете, с които съдът се произнася по доказателствени искания не подлежат на самостоятелно обжалване. Твърди се, че в случая искането за разкриване на банкова тайна не е доказателствено такова, тъй като чрез него молителят не цели доказването на факти или обстоятелства от значение за обезпечителния процес, а установяване точния размер на сумите по банковите сметки на ответника „Е. М. АД, върху които е наложен обезпечителен запор. Изложено е, че в отговор на запорните съобщения търговските банки – трети задължени лица са посочили, че сумите на длъжника по банковите сметки са блокирани до размера, посочен в запорното съобщение, но не са предоставили на съдебния изпълнител информация за размера на наличностите по банковите сметки, които са блокирани. Правният интерес от поисканото разкриване на банковата тайна, частният жалбоподател обосновава с довода, че липсата на информация за размера на запорираните вземания по банковите сметки на длъжника не позволява на кредитора и на съда да преценят дали искът е реално обезпечен и в каква степен, респективно - да бъдат поискани и допуснати допълнителни обезпечителни мерки, ако наличностите по банковите сметки на длъжника не са достатъчни, както и на съдебния изпълнител да извърши преценка дали наложените запори са съразмерни на обезпеченото задължение, вкл. и такава по чл. 507а, ал. 1 от ГПК, и да остави в сила само онези от тях, които са необходими за обезпечаване на иска на кредитора до размера, посочен в обезпечителната заповед. Наведен е довод, че определението, с което се отказва разкриване на банкова тайна, подлежи на обжалване, тъй като с него се дава разрешение по съществото на направеното искане, тъй като за разлика от актовете, с които съдът се произнася по доказателствени искания във висящо производство, процесното определение не би могло да бъде оспорено чрез обжалване на крайния съдебен акт, с който съответната инстанция вече се е произнесла. Посочено е, че това определение няма отношение към основателността на молбата за допускане на обезпечение, тъй като е постановено едва след по нея е постановено определение за неговото допускане. Частният жалбоподател обосновава обжалваемостта на определението на Софийския градски съд по аргумент a contrario от разпоредбата на чл. 62, ал. 7, изр. 2 от ЗКИ, която изрично предвижда необжалваемост само на решенията на съда по ал. 6 на чл. 62, но не и на тези по чл. 62, ал. 5, т. 3 от ЗКИ, когато разкриването на банковата тайна е необходимо за изясняване на обстоятелства, свързани с разглеждано от него дело. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на Софийския апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Ответникът по частната жалба „Е. М. АД не е изразил становище по нея.

Частната жалба е допустима, като подадена в процесуално-преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт, обжалваем по реда на частното производство, от надлежно легитимирано лице, с правен интерес от неговото обжалване.

С определение № 2668/28.03.2022 г. по ч. гр. д.№ 3135/22 г. Софийският градски съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предявим от „А. Е. СЕ срещу „Е. М. АД за 7 500 000 евро претендирани като предсрочно изискуема сума при прекратяване на рамков договор по образеца на ISDA от 29.12.2021 г., чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху вземания на ответника до размер на исковата сума в изчерпателно посочени в диспозитива на определението банки и е издал обезпечителна заповед.

С молба от 8.06.2022 г. „А. Е. СЕ е направил искане Софийският градски съд, допуснал обезпечителната мярка, да постанови разкриване на банкова тайна, по отношение наличните парични суми по банковите сметки на ответника „Е. М. АД, върху които са наложени запорите, по същите съображения, които са изложени и в частната жалба – невъзможност съдебният изпълнител да прецени съразмерността на наложените запори с размера на задължението, до който е допуснато обезпечението, във връзка с чл. 507а от ГПК.

За да остави молбата без уважение в определението си от 23.06.2022 г. съставът на Софийския градски съд е изложил съображения за съществуването на специален процесуален ред, уреден в чл. 508 от ГПК, по който банката следва да предостави такива сведения на съдебния изпълнител, които е приел, че не съставляват банкова тайна по смисъла на ЗКИ.

Сезиран с частна жалба на „А. Е. СЕ против определението на Софийския градски съд, в обжалваното определение от 9.08.2022 г. съставът на Софийския апелативен съд е обосновал постановения с него процесуален резултат - оставяне на частната жалба без разглеждане като недопустима, с разбирането, че определението на първоинстанционния съд е такова е такова по събиране на доказателства, по смисъла на чл. 62, ал. 5, т. 3 от ЗКИ, доколкото разкриването на банкова тайна цели изясняването на обстоятелства, които са от значение за разрешаване на въпроса, с който е сезиран съдът. Съобразил е, че обжалваното пред него определение не е нито от категорията на тези, които са предвидени в закона като обжалваеми, нито са такива, които преграждат хода на делото.

Определението е правилно.

В нормата на чл. 274, ал. 1 от ГПК изчерпателно и ограничително (numerus clausus) са посочени определенията, които подлежат на самостоятелно обжалване с частна жалба, а това са само определенията, които преграждат по - нататъшното развитие на делото (т. 1), и в случаите, изрично предвидени в закона (т. 2). Определението на Софийския градски съд, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за разкриване на банкова тайна не принадлежи към нето една от споменатите категории. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за обжалваемост на определението на Софийския градски съд, тъй като възможността за самостоятелно обжалване на определенията за разкриване на банкова тайна по чл. 62, ал. 5, т. 3 от ЗКИ, каквото счита, че представлява и обжалваното такова, не е изрично изключена, за разлика от решенията по ал. 6, за които в ал. 7 е предвидено, че не подлежат на обжалване. Процесуалната логика на разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от ГПК е в обратния на твърдяния от жалбоподателя смисъл, а именно, че самостоятелният инстанционен контрол на определенията по чл. 274, ал. 1, б. „б“ от ГПК по реда на частното производство е допустим не когато възможността за това не е изрично изключена, а когато е изрично предвидена в закона. Затова обжалваемостта на определенията по чл. 62, ал. 5, т. 3 от ЗКИ не може да бъде обоснована по аргумент за противното от нормата на чл. 62, ал. 7 от ЗКИ, доколкото при липсата на изрично предвидена тяхна обжалваемост, следва да се приложи общият принцип на изчерпателната регламентация, обективиран в нормата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

По горните съображения изводът на въззивния съд за недопустимост на подадената от „А. Е. СЕ частна жалба е правилен, поради което обжалваното определение, с която тя е оставена без разглеждане следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., Първо търговско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2187 от 22.08.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 2192/2022 г. на Софийския апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :