№4360

гр. София, 13.12.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА АНДОНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова ч. гр. д. № 3568 от 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Голдман“ООД, „Спа центрове и детоксикация“ ООД и „Голдман мениджмънт“ООД, представлявани от М. Д., титулуващ се лорд академик професор д-р, подадена чрез адв.Д. С., срещу определение № 1938 от 20.07.2022 г. по в. ч. гр. дело № 1312/2022 г. на Софийски апелативен съд /САС/. С това определение САС се е произнесъл по частна жалба на настоящите жалбоподатели, като е потвърдил определение № 261670 от 11.03.2022 г. по гр. д № 13946/2020 г. на СГС в частта, с която е върната исковата им молба поради неотстраняване в срок на констатирани от администриращия съд нередовности и е прекратено производството по делото.

Въззивният съд е потвърдил обжалваното определение тъй като е приел, че въпреки дадените с разпореждане от 28.01.2022г. поредни указания да се обоснове легитимацията на трите дружества относно предявената обезщетителна претенция доколкото се твърди, че собственик на имота, от който е изнесена земната маса, принадлежи на всяко едно от тях, както и да се посочи частта от вземането, която всеки от ищците претендира, това не е сторено. Обосновал е извод, че неотстраняване в срок на пороците на исковата молба е основание за връщането й и за прекратяване на производството по делото.

Частните жалбоподатели поддържат основания за неправилност и необоснованост на обжалваното въззивно определение. Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението, представено към частната жалба, се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като се твърди наличие на нарушение на правото на ЕС – в случая чл. 6 ЕКЗПЧОС , чл. 46 и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, чл. 14 от Международния пакт за гражданските и политическите права, чл. 11 от Всеобщата декларация за правата на човека, Директива 14 от 2005г. на ЕС, в това число и практиката на СЕС, обективирана в поредица от решения, изрично посочени в изложението, а така също и в нарушение на чл. 32 от Конституцията на РБ, относно справедлив процес от безпристрастен съд с обосновката, че въззивното определение е постановено от незаконен състав - конкретни съдии са си давали многократно отводи по негови предишни дела и реално с този си акт реализират условията на закона Магнитски и закона Рико. В останалата част от изложението се преповтаря съдържанието на частната касационна жалба.

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Настоящият съдебен състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по служебен критерии и за проверка на валидността или допустимостта на обжалвания съдебен акт съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 на ОСГТК на ВКС. Определението е постановено в предписаната от закона форма, подписано е от съдебния състав на Софийски апелативен съд, участвал в постановяването му, и е по предмета на искането, което е произнесено.

Върховен касационен съд, ІІІ г. о намира, че касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане, тъй като не отговаря на критерия за формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и липсва обосновка на изтъкнатото основание по чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. второ, ГПК (в редакция съгласно пар. 74 ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 86/2017 г). Съгласно задължителните за съдилищата постановки на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 на ОСГТК на ВКСг., въпросът в изложението следва да е формулиран точно и ясно, трябва да конкретен, свързан с решаващите съображения на съда, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалваното определение, а в представеното изложение не е формулиран никакъв въпрос. Касаторът следва да обоснове и посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК след като твърди да е налице противоречие с актове на Съда на Европейския съюз. В случая липсва и такава обосновка.

Независимо от гореизложеното и за пълнота на изложението, следва да се посочи, че нарушаването на забраната в разглеждането на делото и постановяването на съдебното определение да участва съдия, за когото са налице основания за отвод по чл. 22 ГПК, не обуславя извод нито за нищожност, нито за недопустимост на съдебния акт. Такова определение би било само неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се проверява по реда на инстанционния контрол – при обжалване на постановеното решение. Същевременно, наличието на основание за отвод на съдията по едно дело, не е абсолютно основание за отвод и по друго дело с участието на същата страна. Направените предходни отводи са постановени съобразно определени конкретни обстоятелства по други дела и същите не са автоматично относими за преценката за отвод по настоящото дело.

С оглед на изложеното, не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.

По изложените съображения Върховен касационен съд ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска до касационно обжалване определение № 1938 от 20.07.2022 г. по в. ч. гр. дело № 1312/2022 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: