О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 898

София, 10.04.2024г.

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март, две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 1201 по описа на ВКС за 2023г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Фератум България“ ЕООД, [населено място], срещу решение № 75 от 08.04.2023г., по възз. гр. д.№ 68/2023г. на ОС - Враца, с което е потвърдено решение № 109/10.11.2022г. по гр. д.№ 662/2021г. на РС - Оряхово. С обжалвания първоинстанционен акт е прогласена нищожността, поради противоречие със закона, на осн. чл.26, ал.1, предл.1, във вр. с чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, на сключения между „Фератум България „ЕООД, [населено място], и С. В. С. от [населено място], общ.М. договор за потребителски кредит № 1031713/18.06.2021г.

В касационната жалба е релевирано основанието за касационно обжалване по т.2 на чл.281 ГПК - недопустимост евентуално – основанието по т.3 на чл. 281 ГПК - неправилност.Касаторът не е въвел конкретни доводи за недопустимост на обжалваното решение.Въведените доводи са за неправилност, на които съответства искането за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен.Според касатора е неправилен изводът, че годишният процент на разходите по кредита/ГПР не съответства на действителните разходи.В тази връзка в касационната жалба се поддържа, че не са нарушени изискванията за яснота, установени в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и § 1 от ДРП на ЗПК.Касаторът намира, че сключването на договора за поръчителство с „Фератум банк“/М./ не е било задължително условие за отпускане на кредита, тъй като кредитополучателят е можел да обезпечи кредита и по друг начин, напр. с поръчителство...