№ 293 София. 22.05.2009 година Върховният касационен съд на Република България,
Търговска колегия, І т. о., в закрито заседание на 20 май 2009 г. две хиляди и
девета година, в състав: ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Никола Хитров ч. т. дело № 285 /2009 год.
Производството е по реда на чл. 420, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Н. С. от Русе против № 111/19.03.2009 г. по в. ч.гр. д. № 235/2009 г. на Русенски ОС в частта, с която е оставена без уважение молбата за спиране незабавното изпълнение.
ВКС-І т. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Когато с възражението е подадено и искане за спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 1 ГПК, то се разглежда от въззивния съд, /защото според чл. 423, ал. 4 ГПК само искане по чл. 420, ал. 2 ГПК се разглежда от РС при приемане на възражението от въззивния/, но само при условие, че приеме възражението. Ако не приеме възражението, последицата е като при липса на подадено в срок възражение, при което спиране на изпълнението е недопустимо. С произнасянето в конкретния случай крайният резултат е подобен. Но при всички случаи това произнасяне подлежи на обжалване пред ВКС, без да е нужно да са налице предпоставките по чл. 280 ГПК, защото за първи път по искането за спиране се е произнесъл въззивния съд.
Неоснователен е довода на частния жалбоподател, че съдът е следвало да определи размера на надлежното обезпечение по чл. 420, ал. 1 ГПК.
Приложното поле на разпоредбата на чл. 420 ГПК се отнася само до хипотезите на издадена заповед за незабавно изпълнение-в общата хипотеза на чл. 410 ГПК заповедта за изпълнение изобщо не подлежи на изпълнение,...