О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1725

София, 09.04.2024 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Х. гр. дело № 3182 по описа за 2023г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Е. Л. Л. и А. А. П., чрез адвокат Х. Х., срещу въззивното решение на Окръжен съд – София №164/07.03.2023г. по в. г.д.№244/2022г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.

Насрещната страна „Първа инвестиционна банка“ АД с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат Н. Н., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като поставените въпроси не са от значение за изхода на спора и за формиране на решаващата воля на съда, а въззивното решение е постановено въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства. Не е налице и очевидна неправилност на решението. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Насрещната страна „А и Л К.я“ ООД, редовно уведомена, не е депозирала писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд – София, с което са отхвърлени предявените искове от Е. Л. Л. и А. А. П. срещу „Първа инвестиционна банка“ АД и „А и Л К.“ ООД за приемане за установено, че в полза на ответника „П.“ АД не съществува ипотечно право по учредената договорна ипотека с нотариален акт № , том, рег. № , дело № 573/2007 г. на нотариус Б. М. върху недвижим имот, представляващ студио С. с идентификатор и адрес на имота: [населено място], к. к. „Б.“ – апартаментен хотел „К.“, ет. , находящ се в сграда с идентификатор, разположена в ПИ с идентификатор по КККР на [населено място], с площ 35.75 кв. м и принадлежащите му 9.08 кв. м от общите части на сградата.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: Между ответниците „Първа инвестиционна банка“ АД и „А и Л К.“ ООД бил сключен договор за банков кредит № 00КР-АА-2978/30.05.2007 г., с който банката предоставила на „Т. к. Й.“ ООД (с ново наименование „А и Л К.“ ООД) кредит в размер 3 000 000 евро за изграждане на апартаментен хотел/ресторант, ски гардероб, магазин, пиано-бар, спа център с басейн, дискотека, боулинг и хотелски апартаменти, в поземлен имот с идентификатор от кв. 21 по плана на к. к. „Б.“, [община], съгласно разрешение за строеж № 158/17.05.2007 г. на главния архитект на [община] и одобрени на 17.05.2007 г. архитектурни проекти за изграждане на сградата.

За обезпечаване на вземането, на 15.06.2007 г., в полза на банката била учредена договорна ипотека с нотариален акт № , т. , рег. № , д. № 573/2007 г. на нотариус Б. М. с район на действие съдебния район на РС – Самоков, върху собствения на кредитополучателя поземлен имот с идентификатор и върху правото на строеж за построяване в този имот на сграда, независимо от етапа на нейното изграждане, представляваща апартаментен хотел/ресторант, ски гардероб, магазин, пиано-бар, спа център с басейн, дискотека, боулинг и хотелски апартаменти със ЗП 1135 кв. м. и РЗП 5584 кв. м. Изграждането било предвидено съгласно ПУП-ПЗ, одобрен със заповед № РД-02-14-503 от 27.07.2006 г. на МРРБ, одобрен на 17.05.2007 г., инвестиционен проект с комплексен доклад към него и разрешение за строеж, която следвало да се състои от изброените в акта обекти. В т. 5 от нотариалния акт за учредяване на ипотеката било предвидено, че при прехвърляне на собствеността върху обекти, изградени в апартаментния хотел в поземлен имот, независимо дали това ще стане като прехвърляне на право на строеж, в „груб строеж“ или в завършен вид, кредитополучателят се задължил да погасява части от кредита, равни на стойността на прехвърлените обекти, изчислена на база 600 евро за квадратен метър продадена площ за апартаментите (включително и мезонета) и студията и по 900 евро за квадратен метър при продажбата на търговските помещения, включително и за общите части от сградите. Посочено било още, че при продажбата на такива самостоятелни обекти площта им следвало да се изчисли съгласно таблица за предварително определяне на застроените площи (таблица за площообразуване). Кредиторът, от своя страна, се задължил при изпълнение на посочените задължения, да даде необходимото съгласие за частично заличаване на договорната ипотека само за продадения недвижим имот, за който кредитополучателят е погасил стойността му при горепосочените условия. Впоследствие, с анекс № 5/20.12.2010 г. към договора за банков кредит от 30.05.2007 г., погасителните вноски, необходими за частично заличаване на ипотеката, били определени в размер на 850 евро главница за всеки квадратен метър от жилищната площ, респ. по 1150 евро главница за всеки квадратен метър от търговската площ, както и за припадащите им се площи от общите части на сградата за всеки обособен обект, от кредитната експозиция по договора за кредит от 30.05.2007 г. и/или по договор № г. за банков кредит и анексите към него, сключен с „П.“ АД (т.3.1.).

Въззивният съд констатирал още, че с договор за възмездно учредяване на право на строеж, сключен с нотариален акт №, т. , рег. № , дело № 235/2008 г. на нотариус Б. М., ищците придобили правото на строеж за процесния имот, представляващ студио – С. с идентификатор, част от сградата – апартаментен хотел, построена в поземлен имот с идентификатор . Съдът приел, че учредената с нот. акт № г. договорна ипотека се простирала и по отношение на този имот. Същата била подновена през 2017 г., по реда на чл. 172, ал. 1 от ЗЗД, преди изтичане на 10-годишния срок от вписването .

Приел, че спорният по делото въпрос е за погасяване на ипотечното право относно процесния недвижим имот, при въведените твърдения за погасяване на обезпеченото вземане чрез: 1/ плащане на цената, която кредитополучателят/продавач е получил при продажбата на правото на строеж на имота и 2/ поради пълното погасяване на вземането на банката, включително и за процесния недвижим имот извършено, както следва: с изтегляне от банковата сметка на „А и Л К.“ ООД на сумата 6 882 000 лв. (продажна цена на хотел „К.“) и с изтегляне от страна на банката на сумата 1 356 800 лв. от разплащателна сметка в „П.“ АД, с титуляр „А. Б.“ ООД. Последната следвало да бъде отнесена по разкритата в „П.“ АД специална сметка за обслужване на дълга по договор за кредит, договор за встъпване в дълг и договор за финансов лизинг.

Въззивният съд приел, че не е налице законова забрана за частично заличаване на ипотека върху определен самостоятелен обект в сградата върху която същата е учредена, като в конкретния случай условията за това били предвидени в т. 5 от нотариалния акт за учредяване на ипотеката и в т. 20, б. „н“ от договора за кредит от 30.05.2007 г. и анекс №5/20.10.2010г., сключени между ответниците. Приел, че само това плащане ще породи насрещното задължение по т. 3.2 за ипотекарния кредитор да даде съгласие за заличаване на договорната ипотека (включително и за т. нар. частично заличаване). При липса на уговореното плащане, за ипотекарния кредитор няма да възникне насрещното задължение за заличаване на ипотеката върху конкретния (отчужден) обект в сградата. Същото не възниква и при други частични погасявания на кредита, с оглед постигнатото между страните споразумение. Приел, че в конкретния случай, по делото не са събрани доказателства за извършени плащания съобразно уговореното между страните по кредитното правоотношение, необходими за заличаване на ипотеката върху процесния недвижим имот.

Въззивният съд кредитирал заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-счетоводна експертиза, от което приел за установено, че към датата на приключване на устните състезания липсва пълно погасяване на задълженията по обезпечения с процесната ипотека кредит, поради което направил извод, че ипотечното право не било погасено в съответствие с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЗД. Намерил за неоснователно позоваването от страна на ищците на финансовите операции, извършвани от трети лица и от ответника „А и Л К.” ООД, касаещи процесния договор за кредит (№ от г.), тъй като същите не били предмет на конкретното производство. Приел, че релевантен за същото е единствено обективния факт на погасяване или не на дълга, но не и причините за него. По тези съображения въззивният съд намерил предявения иск за неоснователян.

Касаторите обосновават допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както следва: 1/ Поемането на права и задължения и обвързването със срокове от страните по определен нотариален акт, задължени ли са страните по друг нотариален акт, ако в първият нотариален, това условие изрично не е вписано? и 2/ Неизпълнението на дадено от страната обещание обективирано в изричен писмен документ и дадено въз основа на осъществени от насрещната страна действия, обвързва ли страните с действието на договорните отношения визирани в чл.20а от ЗЗД?

Така поставените въпроси са некоректно зададени, тъй като на същите не може да бъде даден еднозначен отговор и не са съобразени с повдигнатия по делото спор. В решението въззивният съд приел, че в хода на производството не са установени наведените от ищците твърдения за пълно погасяване на задължението, обезпечено с учредената върху процесния имот ипотека и е налице неизпълнение на уговорените между ипотекарния кредитор и кредитополучателя условия за частично погасяване на ипотеката. Въпроси във връзка с тези конкретни и решаващи съображения не са поставени. С оглед на това, формулираните в изложението въпроси се явяват и неотносими, доколкото разрешаването им не би довело до промяна на установената фактическа обстановка по делото и правните изводи, съответно и на крайния резултат по спора. Несъгласието с фактически и/или правен извод на съда не означава допуснато противоречие със закона и неговото нормативно или казуално тълкуване; не попада в хипотезата на чл. 280, ал. 3, предл. 3 ГПК, нито съставлява друго, самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване.

В изложението е направено искане за допускане на обжалването и поради очевидна неправилност на решението по чл.280, ал.2 от ГПК. Твърди се, че по делото са установени три плащания на суми, които поради неизпълнение на поетите от банката задължения не са погасили изцяло дълга. Установен е и факта на изпълнение на поетото от ответника/кредитополучател задължение да внася сумите получени от продажбата на процесния имот, с оглед частичното заличаване на учредената върху него ипотека.

Съдът намира, че не е налице основание за допускане на обжалването и поради очевидна неправилност на решението по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК. При постановяването му съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Такава не може да се изведе от мотивите на решението или от установените по същество факти, без анализ на доказателствата и на извършените процесуални действия. Както беше посочено, несъгласието на касатора с фактическите констатации и с правните изводи на въззивния съд, не съставляват основание за допускане на касационното обжалване /в този смисъл са и разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. В производството по чл.288 от ГПК не могат да се проверяват изводите на въззивния съд във връзка с правилното приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила при преценка на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от тези по чл.281 от ГПК.

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК.

На основание чл.78 от ГПК и направеното искане, Е. Л. Л. и А. А. П. следва да бъдат осъдени да заплатят на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от 3016,80лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №164/07.03.2023г. постановено от Окръжен съд – София по в. г.д.№244/2022г.

ОСЪЖДА Е. Л. Л., ЕГН [ЕГН] и А. А. П., ЕГН [ЕГН] да заплатят на „Първа инвестиционна банка“ АД, [населено място], ЕИК[ЕИК] сумата от 3016,80лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: