Производство по чл. 218а, ал. 1, б.”а” ГПК отм. във връзка с § 2 ПЗР на ГПК.

Обжалвано е въззивното решение на П. окръжен съд, постановено под № 100 на 11.02.2008 год. по в. гр. дело № 79/2008 год., с което е оставено в сила решение на П. районен съд № 1* по гр. дело № 1608/2006 год., с което е уважен предявения иск по чл. 431, ал. 3 от ГПК на Районна п. Пещера против А. Г. А. от с. С., като е отменено решение № 571 по гр. дело № 601/2001 год. на П. районен съд, с което е допусната промяна на собственото и фамилно име на молителя.

Недоволен от въззивното решение е касаторът А. Г. А., представляван от адвокат В от П. адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК отм. като счита, че е недопустимо и поради недопустимост на първоинстанционното решение, респ. незаконосъобразно. Претендира за направените по делото разноски пред всички инстанции.

Ответникът по касация О. п. -Пазарджик не взема становище.

Представителят на В. к. п. оспорва жалбата.

Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:

За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че предмет на разглеждане на предявения иск с правна квалификация чл. 431, ал. 3 ГПК отм. е съдебен акт на П. районен съд под № 5* постановен по гр. дело № 601/2001 год., който е издаден в охранително производство, по чл. 19 ЗГР, за допускане промяна на собственото и фамилното име на молителя, при съществени нарушения на процесуалния закон с оглед конституиране и призоваване на страните, което е основание за отмяна на съдебния акт.

Касационната жалба е редовна и допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и по краен извод – правилно.

Взето е предвид, че по искане на касатора е променено собственото и фамилното му име на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР без доказателства, което производство е охранително, в нарушение на чл. 438, ал. 1 и 2 ГПК отм. без призоваване на общината и прокуратурата. Съобразено е, че предявеният от прокурора иск за отменяване на издадения акт съгласно чл. 431, ал. 3 ГПК отм. е допустим и основателен.

Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б.”б” ГПК отм. касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд – потвърди.

По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, хип. 1 ГПК отм. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 1* постановено на 11.02.2008 год. по в. гр. дело № 79/2008 год. на П. окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/СЛ

Вярно с оригинала!

СЕКРЕТАР: