Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б.”б” ГПК отм..

Обжалвано е въззивното решение № 303 на Софийския апелативен съд, 2-ри състав, постановено на 08.01.2008 год. по в. гр. дело № 1538/2007 год., с което е оставено в сила решение № 49 от 15.06.2007 год. по гр. дело № 1166/2006 год. на Софийския окръжен съд, 4-ти състав за отхвърляне предявения от З. Д. З. от гр. С., против О. И. иск за заплащане на сумата от 12000 лева – обезщетение за имуществени вреди от незаконно бездействие на нейни длъжностни лица, свързани с неизпълнение на задължението да се изплати стойността на възстановената му земеделска земя – нива от 2.5 дка в землището на с. К., местността „Г”, попадаща в терен по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на основание чл. 1 от ЗОДВПГ с осъждане З. Д. З. от гр. С., ж. к.”П”, ел.”В” № 2 с ЕГН ********** да заплати на държавата по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 480/четиристотин и осемдесет/лева – такса за производството, на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДВПГ/понастоящем със заглавие ЗОДОВ/.

Недоволен от въззивното решение е касаторът З. Д. З., представляван от адвокат А от К. адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК отм. като счита, че е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон понеже е доказал правото си на собственост върху процесния имот, а решението на Поземлената комисия не е било оспорено, още по-малко опровергано.

Ответникът по касация О. И. не взема становище.

Контролиращата страна В. к. п. заявява становище за неоснователност.

Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:

За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че липсват надлежни доказателства за собственост на имота, поради което ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира обезщетение в причинна връзка с бездействието на ответната община.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК отм. и е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано.

Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК отм. въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция.

При посоченото процесуално поведение на страните и с оглед правилно разпределената доказателствена тежест законосъобразно решаващият съд е приел, че искът с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДВПГ е неоснователен и недоказан.

Взето е предвид, че ищецът не е доказал, че е собственик на процесния имот, възстановен му в стари реални граници, за да може да претендиравреда - § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ. Отчетено е, че земеделската земя е придобита по реда на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ от ползвателите и следователно не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДВПГ.

Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б.”в” ГПК отм. касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд – потвърди.

По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, хип. 1 ГПК отм. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийския апелативен съд, постановено на 08.01.2008 год. по в. гр. дело № 1538/2007 год.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/СЛ

Вярно с оригинала!

СЕКРЕТАР: