Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 1 ГПК.

С определение № 192 от 23.11.2009 г. по гр. д. № 950/09 г. на Върховния касационен съд на РБ, II-ро г. о., е върната касационната жалба, подадена от К. С. Ш. и М. В. Ш. срещу въззивното решение № 134 от 14.05.2009 г. по гр. д. № 1185/08 г. на Б. окръжен съд, а производството по делото е прекратено.

Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба с искане то да бъде отменено като неправилно.

Ответниците И. С. Ш. и С. С. Ш. в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не са подали писмен отговор.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:

Предмет на касация е въззивно решение, с което е уважен предявен срещу касаторите иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на 2/3 ид. ч. от горска нива с площ 3.443 дка в м. “М” в землището на с. Л., съставляваща имот № 0* по картата на землището.

За да постанови обжалваното определение, тричленният състав на Върховния касационен съд е приел, че съдебният акт на въззивния съд не подлежи на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, защото при данъчна оценка 108.90 лева, съответно 407.11 лева по договора за покупко-продажба, сключен с н. а. № 36 от 02.10.2006 г., и цена по същия 410.00 лева, обжалваемият интерес е под 1000 лева.

Определението е неправилно.

С разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК обжалваемият интерес е въведен като критерий за допустимост на касационното обжалване. Понятието “обжалваем интерес”, което е ново за гражданско-процесуалното право, не е легално определено. Съдебната практика приема, че то съставлява оценка на материалното благо, което е предмет на обжалваното въззивно решение, съответно на обжалваната част от него. Докато при исковете за парични вземания тази част има точно определен размер, то при исковете за собственост той не може да бъде точно фиксиран. Интересът на обжалващата страна не може да се покрие с определената данъчна оценка, която има за основно предназначение определяне на дължимата за производството държавна такса. Когато касае недвижими имоти, интересът на обжалващия е размерът на неговата действителна стойност, която се определя преимуществено от пазарната оценка. В разглеждания случай спорът е за имот с площ 3.443 дка и пазарната му цена е значително по-висока от 1000 лева.

На следващо място следва да се посочи, че според настоящия състав на Върховния касационен съд нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК касае само дела по парични искове, а не и дела за вещни права върху недвижими имоти. В преобладаващата си част тези спорове разкриват значителна фактическа и правна сложност, а цената на имотите, предмет на исковете, не е малка. Исковете за собственост са част от процесуалните гаранции за защита на конституционно установеното и гарантирано право на собственост. Както интересът на носителя на съдебно предявеното право, така и общественият интерес, изискват унифициране на съдебната практика с цел еднакво разбиране и прилагане на закона по въпросите на собствеността и сигурност в гражданския оборот. Това не може да се постигне в случай, че от конституционно гарантираната защита на собствеността се изключи правото на достъп до касационно обжалване, по критерия обжалваем интерес. Отделните случаи на незначителен материален интерес на исковете за собственост не могат да надделеят над горните съображения.

Като е върнал касационната жалба като процесуално недопустима по критерия “обжалваем интерес”, съставът на Върховния касационен съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение 192 от 23.11.2009 г. по гр. д. № 950/09 г. на Върховния касационен съд на РБ, II-ро г. о.

ВРЪЩА делото за разглеждане на касационната жалба.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: