Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на първи ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Е. М. Членове: СВЕТЛОЗАРА А. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдията М. П. по административно дело № 1540 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) М. П. чрез гл. юрк. З. Б. против решение № 2556/20.12.2021 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 2262/2021 г., с което е отменено решение № РТД-3000-1705/23.07.2021 г., издадено от директора на ТД „Тракийска“ при Агенция „Митници“ /понастоящем ТД М. П. към MRN 20BG003009068610R9 от 22.05.2020 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че не е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл.141 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 във връзка с чл. 74, пар. 2, б. б) от МКС. В тази връзка са изложени съображения, че декларираната митническа стойност на стока №2 по процесната митническа декларация е по-ниска от справедливата цена, извлечена от информационната система THESEUS на Joint Research Center (JRC) и от определения рисков праг от 15.65 лева.

Касаторът поддържа, че правилно е приложен метода по чл. 74, пар. 2, б. б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 /МКС/, тъй като митническата стойност на процесните стоки е определена въз основа на представените митнически декларации за „сходни стоки“. Счита, че в „Система за предоставяне на информация за управленски цели на митнически и акцизни документи – МИС3А“ се съдържат достатъчно данни, за да могат митническите органи, без да разполагат с физическия носител да извършат анализ и да приложат в последователност методите по чл. 74, пар. 2 от МКС. В жалбата са изложени и съображения, че при отхвърляне на декларираната митническа стойност, митническият орган е съобразил решението на Съда на ЕС по дело С-291/15.

Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „Викинг - Т“ ООД, чрез адв. Р. А. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждането на разноски съгласно представен списък.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд – Пловдив е било решение рег. № РТД-3000-1705/23.07.2021 г., издадено от директора на ТД „Тракийска“ при Агенция „Митници“ /понастоящем ТД М. П. към MRN 20BG003009068610R9 от 22.05.2020 г. С оспорения административен акт на Викинг – Т ООД са установени допълните задължения за мито в размер на 1 392.21 лева и ДДС в размер на 3 758.97лева резултат от определена от митническия орган нова митническата стойност за стока № 2 - „работни защитни обувки – боти с полиуретаново ходило и горна част от телешка кожа без метално бомбе, модел 3185 01 SRC – 2390 чифта“, с произход Китай на основание чл. 74, параграф 2, б. б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 140 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и извършена корекция в данните по декларацията.

За да отмени оспорения акт съдът е приел, че същият е издаден при липса на мотиви, съществени процесуални нарушения и в несъответствие с материалноправните норми и целта на закона. Според съда спорът между страните е по въпросите дали митническите органи са обосновали „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с чл. 74, пар. 2, б. б) от МКС за определяне митническата стойност на процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки. По делото е установено, че в случая административният орган е определил различна митническа стойност на стоките по процесната митническа декларация, излагайки аргументи за деклариране на необичайно ниска митническа стойност, като се е позовавал на данни за период на нормални търговски отношения, съпоставени с данни от внос, извършен в условията на обявена глобална пандемия, като от съдържанието на оспореното решение не става ясно и какви конкретно стойности са взети предвид при извършения анализ. В тази връзка е посочил, че при сравнението е приложена стойност на килограм, без да е налице информация за съответстващ брой чифтове, което според съда прави невъзможна проверката за наличие на съпоставимост спрямо конкретния внос. С оглед изложеното обосновава извод, че използването на различна мярна единица и неактуални към глобалната търговска обстановка данни не обосновават съмнението за наличие на занижена митническа стойност.

Съдът е установил, че дружеството е запознато в съответствие с процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 с обстоятелствата, посочени в становище рег. № 32-357259/04.12.2020 г., които са породили съмненията в действителността на договорната стойност, но не е информирано за конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията. Не е информирано за ползваните от органа други митнически декларации, подадени от трети лица за свободно обращение на сходни стоки, които са били анализирани и от които са ползвани данните за най-ниската декларирана митническа стойност. Приел е, че независимо от подаденото от страна на задълженото лице възражение, административният орган е издал оспорения акт в условията на неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на процесуалните правила. Горното, обсъдено в контекста на установената липса на изискуемото съдържание на съобщението по чл. 22, пар. 6, ал. 1 от МКС, според съда налага извода за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е лишило лицето от възможността да изрази становище по конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията в декларираната стойност и конкретните обстоятелства, релевантни за определяне на новата митническа стойност.

По приложението на материалния закон първоинстанционният съд е посочил, че в издадения административен акт митническите органи не са извършили анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трети лица. В тази връзка са изложени мотиви, че цените са изчислени съобразно количеството и стойността на различни митнически декларации, като не са посочени вносителите по тях и не е извършен анализ на условията по доставката съгласно Incoterms 2010 и как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от дружествата срокове и начин на плащане, количества, търговска марка и качеството на стоките, съгласно изискването на чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. Съдът се е позовал на легалните дефиниции на понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ и е посочил, че сред факторите, които определят дали стоките са сходни са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. В случая изброените признаци на сходство не са изследвани, а данните по делото сочат, че стоките от описания вид могат да бъдат отличени по качествени и функционални характеристики, като материалът, големината и качеството на изработка определят пазарната им стойност /цена/. Отделно от това съдът е посочил, че внесените стоки представляват работни защитни обувки, каквито няма данни да представляват ползваните като аналог такива. В тази насока са и констатациите на вещото лице по назначената в хода на съдебното производство съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/, чието заключение е възприето от съда като обективно и компетентно изготвено. От експерта е установено, че цената на стоката по фактурата и тази по митническата декларация, е действително платената стойност на процесната стока.

От изложеното съдът е приел, че при определяне на по-високата митническа стойност на стоките, декларирани от „Викинг -Т“ ООД, митническият орган не е извършил изискуемия анализ, доколкото в оспореното решение липсват каквито и да било констатации относно количествата на сравняваните стоки, както и относно търговското равнище, на което те са продавани. Не е направен анализ и на взетите при контрола мостри, вкл. чрез назначаването на експертиза, която да обоснове наличие или липса на сравнителни данни за идентични стоки и едва след това да се изследва, по какъв начин разликите в показателите със „сходните стоки“ се отразяват върху митническата стойност на сравняваните продукти.

С тези мотиви съдът е формирал краен извод, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и чл. 74, пар. 2, б. „б) от МКС и незаконосъобразно е определена нова митническа стойност. С оглед изложеното е постановил отмяна на оспорения административен акт.

Решението е правилно постановено.

Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспореното митническо решение в съответствие с чл. 168, ал.1 АПК. Правилно съдът е приел, че административният акт не отговаря на изискванията по чл. 146, т. 2 и 4 АПК.

Правилна е преценката, че оспореното митническо решение не е мотивирано. Не са посочени конкретните обстоятелства, които са довели до пораждането на съмнения у митническия орган, че декларираната договорна стойност на процесната стока не е действително платената или подлежаща на плащане цена. Посочено е, че при извършената последваща проверка от митническите органи, търговецът е представил документи за транспортни разходи – фактури, издадени от ЧАЙНА РОЯЛТИ ШУУС КО. ЛТД, опаковъчен лист за получените стоки, банкови извлечения за извършени плащания към доставчика, в това число SWIFT платежни документи, търговските документи за сключено общо споразумение между дружествата за покупко-продажба на работно облекло и лични предпазни средства. С оглед изложеното, изводът на митническия орган, че вносителят не е представил достатъчно допълнителни сведения за установяване точността на декларираната митническа стойност на стока с № 2 от MRN 20BG003009068610R9 от 22.05.2020 г. се явява изцяло бланкетен.

В акта не се съдържат каквито и да било мотиви за посочените справедливи цени в ЕС за процесните стоки. Обстоятелството, че справедливите цени се предоставят на разположение на държавите членки в ЕС, чрез системата THESEUS на Съвместния изследователски център на Европейската комисия, не освобождава митническия орган от задължението му предвидено в чл. 22 пар. 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 да мотивира решенията си. Изпълнението на това задължение е гаранция за правото на защита на засегнатото лице от неблагоприятно за него решение и позволява осъществяването на съдебния контрол за наличие на материалноправните основания за изменение на декларираната митническа стойност. В подкрепа на този извод е и фактът, че митническите декларации, послужили за сравнение при определянето на новата митническа стойност на процесните стоки, не са част от административната преписка, а са представени от митническия орган в съдебното производство /л. 102 и сл. от делото/.

При постановяване на обжалваното съдебно решение съдът е приложил правилно материалния закон.

Съгласно чл. 70, пар. 1 и 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл.74 от МКС при последователно прилагане на методите, посочени в чл.74, пар.2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В чл. 140, пар.1 от Регламента за прилагане е предвидена възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, пар.1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, пар. 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена.

В конкретния случай за процесната стока № 2, митническият орган е приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламент № 952/2013 г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Съгласно легалната дефиниция на чл.1, пар. 2, т. 14 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 „сходни стоки“ са произведените в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, притежават подобни характеристики и подобни съставни материали, даващи им възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Преценката за квалифициране на стоките като „сходни“ е въз основа на тяхното качество, репутацията им и съществуването на търговската марка. Доказателствената тежест е на митническия орган.

В случая в мотивите на оспорения административен акт е извършено сравнение единствено между цените по процесната митническа декларация и тези по изброени декларации за декларирани и приети митнически стойности от други вносители, които не са необичайно ниски. Правилно съдът е приел, че не е извършена съпоставка по критериите за сходство на стоките по смисъла на чл.1, пар. 2, т.14 от Регламента на изпълнение. От мотивите на оспорения акт е видно, че използваната за база митническа декларация (МД) за внос от 06.03.2020 г. не съответства по време на процесния внос, който е от май 2020 г. Не е установено, че стоките по декларацията от 06.03.2020 г. –„мъжки обувки с горна част от естествена кожа и подметка от каучук – 720 чифта“ представляват работно защитно облекло и са със сходни характеристики на процесните стоки – „работни защитни обувки – боти с полиуретаново ходило и горна част от телешка кожа без метално бомбе“. Налице е и значително разминаване в количеството на стоките, чиято митническа стойност е послужила за прилагане на метода по чл. 74 пар. 2, б. б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за стока № 2 от процесната декларация. Не се установява по делото, че при прилагане на вторичния метод по чл. 74, пар. 2, б. б) са съобразени и условията на доставка. Посочените в акта справедливи цени на ЕС, с които са обосновани съмненията в декларираната митническа стойност са за килограм, а декларираните цени са за брой. От изложеното следва, че не са установени основателни съмнения по смисъла на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламента за изпълнение за промяна на митническата стойност на процесните стоки и че не са доказани основанията за определяне на митническа стойност чрез прилагане на метода по чл. 74, пар. 2, б. б) от МКС.

Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на „Викинг - Т“ ООД в размер на 720 лева, платено по банков път възнаграждение за защита от един адвокат.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2556/20.12.2021 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 2262/2021 г.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Викинг-Т“ ООД сумата 720 лева съдебни разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. А. п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА