№ 250

гр.София, 12.04.2018 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Светла Димитрова

Членове: Г. М.

Д. С.

разгледа докладваното от съдия М. гр. д. № 4762 по описа за 2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и се разглежда по реда до ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/ 2017 г. – аргумент от § 74 от ПЗР на това изменение на Кодекса.

Обжалвано е решение № 5103/ 11.07.2017 г. по гр. д. № 1693/ 2016 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № I-33-109/ 15.10.2015 г. по гр. д. № 10922/ 2013 г. на Софийски районен съд, е отхвърлил исковете на религиозна институция „Свидетелите на Й. в България“, регистрирана като вероизповедание на територията на Република България, Г. Т. Г. и Н. С. С. срещу [фирма] и М. А. Ч. с правна квалификация чл. 49 ЗЗД за суми от по 6 000 лв. за всеки един от тримата ищци – обезщетение за неимуществени вреди от неверни твърдения и негативни оценки, които от обективна страна са годни да накърнят доброто име, свободата на религията и забраната за дискриминация, основана на религията на последователите на вероизповеданието, а са били публикувани на 15.11.2012 г. в статия „Родилката, загубила бебе в дома си – сектантка“ във вестник „Всеки ден“, издаван от [фирма] с главен редактор М. Ч..

Решението обжалват религиозната институция, Г. Г. и Н. С. с искане да бъде допуснато до касационно обжалване по следните материалноправни въпроси: Допуска ли обективното ни материално право националният съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на правото на добро име, свобода на личния живот и на религията и от нарушаване на забраната на дискриминация, основана на...