О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 212

С., 10.04.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

т. дело № 2480/2017 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 10819 от 16.06.2017 г., подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 977 от 27.04.2017 г. по в. т.д. № 5313/2016 г. на Апелативен съд – С., Търговско отделение, 13 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 16 от 21.04.2016 г. по т. д. № 7780/2013 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, за признаване за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че [фирма] има вземане от [фирма] в размер на 124 611.07 лв. по запис на заповед от 21.06.2010 г., с падеж 21.06.2010 г., ведно със законната лихва от 05.06.2013 г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК по ч. гр. д. № 24119/2013 г. на СРС, 24 състав. В частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение по отношение на ответника И. Ц. П., в качеството му на наследник на Ц. И. П., както и в частта за разноските в заповедното производство и е прекратено производството по делото, въззивното решение не е предмет на настоящото производство.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за неговото касиране и отхвърляне на исковата претенция. Според дружеството касатор, решаващият съд неправилно е приложил чл. 535 ТЗ при извършване на преценка за редовност от външна...