№ 38 София, 04 април 2018 годинаВърховният касационен съд на Република България и Върховният административен съд на Република България, петчленен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДЕЛИНА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

КРАСИМИР ВЛАХОВ

БИСЕРКА ЦАНЕВА

като изслуша докладваното от съдията К. Маринова дело № 8 по описа за 2018 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс по спор за подсъдност между Административен съд-Монтана и Районен съд-Лом относно компетентния съд да разгледа жалбата на Ю. М. К., подадена в качеството му на представляващ и управляващ [фирма], против отказ на О.с. з. [населено място], обективиран в писмо с изх. № 444/26.07.2017 г., за вписване на договор за наем на земеделски земи.

Жалбата е подадена чрез Началника на О.с. з. – [населено място] до Административен съд-Монтана и е образувано адм. д. № 362 по описа за 2017 г. С определение № 364 от 18.09.2017 г. административният съд е изпратил образуваното по жалбата производство по подсъдност на Районен съд-Лом, като е приел, че задължението за регистриране на договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земеделските земи в специалния регистър при ОСЗ произтича от разпоредбите на чл. 37б, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 60, ал. 6, т. 12 ППЗСПЗЗ и по тази причина жалбите срещу отказите за регистрация попадат в приложното поле на § 19, ал. 1 ПЗР на ЗИД АПК и подлежат на разглеждане от районния съд като първа инстанция.

В определение № 231 от 17.01.2018 г. по гр. № 2432 по описа за 2017 г. на Районен съд-Лом е прието, че регистрацията на договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земеделските земи представлява административна услуга по...