О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№177С., 03.04.2018 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2939/2017г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. С. К.-ликвидатор на [фирма]/заличено/, чрез пълномощника адвокат П. Г., срещу въззивно решение №568/13.03.2017г. по гр. дело № 1714/2016г. на Софийския апелативен съд. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК /ред. до ДВ, бр. 86/2017г./ за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Поставят се следните въпроси: 1.Може ли ликвидатор в хипотезата на чл. 273, ал. 2 ТЗ да извършва процесуални действия, свързани с установяване, събиране и опазване на имущество на заличеното дружество, открито след заличаването; 2. Предявяване на иск за възстановяване на владението върху собствено на заличеното дружество имущество, открито след заличаването му с оглед извършване действия по ликвидация /осребряване на имущество/, представлява ли действие, обхванато от хипотезата на чл. 273, ал. 2 ТЗ. Твърди се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Цитират се определения на ВКС, както и съдебни актове на други съдилища, които не се представят.

Ответникът по касационната жалба [фирма] не изразява становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283...