О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 838

София, 30.10. 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЕРИК ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр. д. № 2037 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Д. З. от САК срещу решение № 54 от 08.01.2018 г. по гр. д. № 3270/2017 г. на Апелативен съд София, с което се потвърждава решение № 53 от 07.02.2017 г. по гр. д. № 371/2016 г. на Окръжен съд София, с което е отхвърлен иска на [фирма], ЕИК[ЕИК] срещу П. на РБ за сумата от 239 239, 20 лева, като обезщетение на пропуснати ползи от наложен на основание чл. 12, ал. 3 ЗМИП запор от 01.08.2006 г. върху банковата сметка на депозитаря С. А. Д.–Г. и са присъдени разноски по делото.

Касационна жалба срещу въззивното решение съдържа доводи за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, по процесуалноправния въпрос – „Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, следва ли да даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест? Според касатора този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с...