Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Ч. ЧЛЕНОВЕ:

ТАНЯ РАДКОВАЗАХАРИНКА ТОДОРОВАИЛИАНА СЛАВ. М. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията З. Т. по административно дело № 1560 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК.

Образувано е по искане на И. З. от [населено място], общ. Дупница, чрез адв. В. И., за отмяна, на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК, на влязлото в сила решение № 1691/03.02.2020 г., постановено по адм. д. № 6241/2019 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение, с което е оставено в сила решение № 1103/21.02.2019 г. по адм. д. № 11712/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение № 369/20.09.2018 г. на Трети специализиран постоянен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация по административна преписка № 2/2018 г., установяващо осъществена от кмета на О. Д. и председателя на Общински съвет Дупница дискриминация спрямо И. З. и К. З. по признак „лично положение”. Искателят излага съображения, че влизането в сила на решение № 203/05.10.2021 г. по адм. д. № 10/2021 г. на Административен съд – Кюстендил, с което се обявява за нищожно проведеното общо събрание на населението на [населено място], обективирано в протокол № 2/28.10.2016 г., представлява ново обстоятелство от съществено значение за делото по смисъла на т. 1 на чл. 239 АПК, както и че същото попада под хипотезата на т. 3 на чл. 239 АПК при разширително тълкуване на понятието „акт на друго държавно учреждение”. Претендира се отмяна на решението на Върховния административен съд.

Ответните страни – кметът на О. Д. и председателят на Общински съвет Дупница, депозират възражения против искането, като считат същото за неоснователно. От втория ответник, чрез пълномощника му, е направено и искане за присъждане на разноски, в размер на 600 лв., съгласно приложения договор за правна помощ с адв. П. - САК.

С окончателно определение от 21.02.2022 г. на петчленен състав – II колегия, постановено по настоящото адм. д. № 1560/2022 г. по описа на ВАС, е оставено без разглеждане искането по т. 1 на чл. 239 АПК като недопустимо поради просрочие на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК и производството в тази част е прекратено. Със същото определение е допуснато до разглеждане искането с правно основание чл. 239, т. 3 АПК.

Върховният административен съд, II-ра колегия, петчленен състав намира искането по чл. 239, т. 3 АПК за процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 3 АПК от надлежна страна. По същество същото е неоснователно.

Производството пред Комисия за защита от дискриминация е образувано по жалба на И. З. и К. З. с оплакване за извършена спрямо тях непряка дискриминация от кмета на О. Д. и председателя на Общински съвет Дупница, в качеството му на представляващ Общински съвет Дупница, поради това, че последните не са предприели действия за приемане на решение за именуване на улици и определяне на административни адреси на жителите на [населено място], общ. Дупница.

С решение № 369/20.09.2018 г. на трети специализиран постоянен заседателен състав, по преписка № 2/2018 г., КЗД установява, че:

- кметът на О. Д. и председателят на Общински съвет Дупница, посредством бездействие по приемане на посоченото решение, са извършили нарушение на ЗЗДискр., като не са осигурили равенство пред закона и равенство в третирането спрямо жителите на [населено място], и в частност спрямо двамата жалбоподатели;

- спрямо двамата жалбоподатели е извършена пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. по признак „лично положение” от страна на ответниците в административното производство;

- наложени са глоби и са постановени предписания да бъдат предприети мерки във връзка с въвеждането на локализационна единица към адреса на жителите на [населено място].

С решение № 1103/21.02.2019 г. по адм. д. № 11712/2018 г. по описа на Административен съд София-град е отменено като материално незаконосъобразно решение № 369/20.09.2018 г. на трети специализиран постоянен заседателен състав на КЗД по преписка № 2/2018 г. В мотивите на решението си съдът е приел, че липсата на номерация и наименуване на улици на територията на [населено място], в което живеят Заневи, обосновава защитения съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. признак „лично положение”, като жителите на [населено място] са по-неблагоприятно третирани спрямо жителите на други населени места в същата община, в които е въведена локализационна единица, поради невъзможност да използват в пълен обем своите права. Съдът е приел още, че е налице дискриминация чрез бездействие, изразяващо се в невнасяне на предложение до Общински съвет Дупница за вземане на решение по чл. 21, т. 18 ЗМСМА, но такова бездействие не е извършено от двамата жалбоподатели – кмета на О. Д. и председателя на Общински съвет Дупница. Кметът на Дупница не е бездействал, тъй като е предоставил решаването на въпроса на кмета на [населено място], който, от своя страна, е организирал и провел Общо събрание на населението, на което е взето решение да не се именуват улиците. Зачитайки взетото решение, обективирано в протокол № 2/28.10.2016 г. за провеждане на Общо събрание на населението на [населено място], и в съответствие с разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗПУГДВМС кметът на община Дупница не е предприел по-нататъшни действия по внасяне на предложение до Общинския съвет, което първоинстанционният съд приема като бездействие изцяло в съответствие със закона. По отношение на председателят на Общински съвет Дупница, съдът е приел, че в качеството му на представляващ Общински съвет Дупница и предвид изчерпателно изброените му правомощия в чл. 25, т. 1-6 ЗМСМА, същият не е бездействал, тъй като законът не му е вменил задължение за внасяне на предложение до общинския съвет, освен в случаите, когато е сезиран с изрично искане, а такова не е налице.

С решение № 1691/03.02.2020 г., постановено по адм. д. № 6241/2019 г., чиято отмяна се иска в настоящото производство, Върховният административен съд, пето отделение, оставя в сила решение № 1103/21.02.2019 г. на АССГ като валидно, допустимо и правилно като краен резултат. В настоящото производство, образувано по искане за неговата отмяна, искателят обосновава по чл. 239, т. 3 АПК направеното искане с влизане в сила на решение № 203/05.10.2021 г. по адм. д. № 10/2021 г. на Административен съд – Кюстендил, с което се обявява за нищожно проведеното Общо събрание на населението на [населено място] и взетото решение да не се именуват улиците, обективирано в протокол № 2/28.10.2016 г. Според искателя решението на ВАС се основава именно на прогласения за нищожен протокол от проведеното Общо събрание на населението.

Според чл. 239, т. 3 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В случая е налице обявяване на нищожност на документ, удостоверяващ провеждане на Общо събрание на населението. Дори да се приеме, че същият попада в някоя от хипотезите на т. 3 на чл. 239 АПК при разширително тълкуване на разпоредбата поради липса на изрична законова регламентация на конкретния случай, атакуваното по извънредния способ за отмяна решение на ВАС не се основава на посочения протокол и обявяването на последния за нищожен не би променило решаващия правен извод за незаконосъобразност на обжалваното решение на КЗД. С решението си ВАС в действителност оставя в сила решение № 1103/21.02.2019 г. на АССГ, но мотивите на касационната инстанция за незаконосъобразност на решението на КЗД съществено се различават от тези на първоинстанционния съд. В своето решение ВАС е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява възприетата от КЗД форма на дискриминация по възприетия защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., осъществена спрямо касаторите от кмета на О. Д. и от председателя на Общински съвет Дупница, в качеството му на представляващ О. Д. Според ВАС „не е установено нарушаване на принципа на равно третиране спрямо И. З. и К. З. сравнимо и относно посочените от същите субекти – определена група хора – такива, имащи пълен адрес, и не е доказано по делото касаторите да са били в положение на по-неблагоприятно третиране на основата на заявено от тях качество, попадащо под квалификацията „защитен признак”, отколкото е, било е, или би било третирано друго лице, в сравнима сходна ситуация /при сравними сходни обстоятелства, съгласно визираното в ал. 1 на чл. 4 от ЗЗДискр./”. Според ВАС „неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че липсата на номерация и наименуване на улици на територията на [населено място], в което живеят Заневи, обосновава защитения признак „лично положение”, защото това обстоятелство не е обективен или същностен за личността белег”.

Изложеното обосновава извод за липса на елементите от посочения по-горе фактически състав на искането по чл. 239, т. 3 АПК, което прави искането за отмяна неоснователно.

При този изход на процеса, на ответната по искането страна - Общински съвет Дупница, следва да се присъдят своевременно претендираните - с възражението разноски по делото, доказани като реално заплатени с приложения договор от 17.01.2022г. за правна помощ с адв. П. - САК.

Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК Върховният административен съд, II-ра колегия, петчленен състав:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на И. З. от [населено място], общ. Дупница, чрез адв. В. И., за отмяна, на основание чл. 239, т. 3 АПК, на влязлото в сила решение № 1691/03.02.2020 г. по адм. д. № 6241/2019 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение.

ОСЪЖДА И. З. от [населено място], общ. Дупница, да заплати на Общински съвет - Дупница, сумата от 600 /шестотин/ лв. разноски по настоящето дело.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. Р. п/ З. Т. п/ И. С. п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА