Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по изпратената по реда на чл. 62, ал. 2, изр. 1-во ГПК касационна жалба с вх. № 5205/23.V.2012 г. на В. Г. Й. от С., подадена против решение № 670 /погрешно означено в жалбата с № 90/ на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 27 април 2012 г., постановено по гр. дело № 90/2012 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СГС ГК, с-в І-10 от 11.ХІ.2011 г. по гр. дело № 1276/2010 г. С последното е бил отхвърлен не само искът на касатора срещу Н. А. К. от С. с правно основание ”по

чл. 505, ал. 1

във вр. чл. 537 ТЗ” - за заплащане на левовата равностойност на 30 000 евро по запис на заповед, издаден на 20.І.2009 г и с падеж един месец по-късно /на 20.ІІ.2009 г./, но също и евентуално съединен с него иск на Й. срещу К. и тогавашната му съпруга Е. М. К. за заплащането на същата сума, но на основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

Оплакванията на касатора Й. са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: паради неговата необоснованост и постановяването му в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира касирането на този съдебен акт /като неправилен/.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Й. обосновава приложно поле на касационното обжалване освен с недопустимост на атакуваното въззивно решение, още и с едновременното наличие на предпоставките по т. т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този съдебен акт САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. по въпроса за служебния почин за проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, докато от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото бил процесуалноправния въпрос коя е меродавната за определяне основанието /правната квалификация на иска/ молба: първоначалната искова молба или последващата уточнителна молба.

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Н. А. К. от С. писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за пороци на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. т. 2 и 3 ГПК.

Ответницата по касация Е. М. К. от С. не е ангажирала свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за недопустимост и неправилност на постановеното от САС решение.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на В. Г Й. от С. ще следва да се преценява като

процесуално допустима

.

Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:

С разпореждане на първостепенния съд от 12.ІІ.2010 г. исковата молба на Й. е била оставена без движение, вкл. и с указанието подателят й да уточни основанието на иска си: „договор за заем или запис на заповед”, което той не бил сторил с първата си уточнителна молба /от 18.ІІ.2010 г/, а едва с последваща молба от 23.ІІ.2010 г. - в пределите на нов едноседмичен срок, е поддържал, че претендира присъждане на исковата сума от 30 000 евро, респ. на левовата й равностойност, на основание процесния запис на заповед, допълвайки, че ако този менителничен ефект „не отговаря на всички реквизити, посочени в ТЗ”, тогава да се счита „като разписка за дължимата сума”. Със свое протоколно определение от откритото с. з., проведено на 13.ІV.2011 г., Софийският градски съд е докладвал делото по реда на чл. 146, л. 1 ГПК, изрично произнасяйки се по правната квалификация на исковете, с които е бил сезиран от Й., а именно: иск

по чл. 505

, ал. 1 във вр. чл. 537 ТЗ срещу ответника Н. А. К., съединен под условието на евентуалност с иск по чл. 240 във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД срещу ответниците Н. Ал. К. и Е. М. К. – двамата като съпрузи. Видно е от решението на първостепенния съд, което въззивната инстанция е потвърдило изцяло, че главният иск по който СГС се е произнесъл е бил именно този с правно основание по „

чл. 505

, ал. 1 ТЗ вр. чл. 537 ТЗ”. Ако предназначението на последната разпоредба е по отношение на записа на записа да препрати, но само „доколкото са съвместими с естеството му”, към правилата за менителницата, то съдържанието на първия законов текст дословно гласи: „Когато менителницата не е платена на падежа, приносителят може да предяви обратни искове срещу джирантите, издателя и другите задължени лица”. Това обстоятелство сочи, че първостепенния съд се е произнесъл по

обратен

иск, но без да съобразява процесуалното правило на чл. 219, ал. 3 ГПК, предпоставящо привличане на страна в процеса. Игнорирайки възражението на въззивника Й. за произнасяне по непредявен иск с мотив, че в заседанието, в което е бил направен доклад на делото, е присъствал неговия процесуален представител по пълномощие, Софийският апелативен съд се е произнесъл с атакуваното въззивно решение по съществото на

същия

иск: по чл. 505, ал. 1 ТЗ /във вр чл. 537 ТЗ/. Следователно налице е вероятност последното да представлява процесуално недопустим съдебен акт, тъй като няма данни по делото да е бил предявяван иск от категорията на предвидените в Гл. ХХХ, Раздел VІІІ на ТЗ обратни искове.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивното решение № 670 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 27.ІV.2012г., постановено по гр. дело № 90/2012 г.

У К А З В А на касатора В. Г. Й. от С. ЧРЕЗ неговия процесуален представител по пълномощие от САК, че В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това, ще следва да представи в канцеларията на търговската колегия на ВК/С документ /банково бордеро/ за внесена по с/ка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 1 173.60 лв. /хиляда сто седемдесет и три лева и шестдесет стотинки/, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.

След надлежното внасяне на така определената по реда на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК допълнителна д. т., делото да се докладва на председателя на Първо отделение от търговската колегия на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на касатора и на двамата ответници, посочени в исковата му молба, като Е. М. се призовава и с предбрачната си фамилия Р..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2