Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 15 от 23.01.2013 г. по ч. гр. д. № 52/2013 г. на Софийски окръжен съд, с което се потвърждава определение № 20 от 04.01.2013 г. по ч. гр. д.№ 2010/2010 г. на Ботевградски районен съд, в частта с която е отхвърлена молбата на [фирма] за издаване на обратен изпълнителен лист за сумата от 21 933 лв., ведно със законната лихва, считано от 07.03.2012 г. до окончателното й плащане.

Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в процеса срещу акт, подлежащ на обжалване и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК, касационното производство е допустимо при наличието на едно от изброените в чл. 280, ал. 1 т. 1- т. 3 ГПК основания. В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК жалбоподателят формулира четири въпроса, позовавайки се на т. 1 и т. 3 от чл. 280, ал. 1 ГПК.

Първият поставен въпрос е относно задължението на въззивния съд да изложи ясни мотиви защо приема за правилно първоинстанционното определение. Този въпрос е с еднозначен отговор и по него не съществува противоречива съдебна практика. Въззивният съд е изложил мотиви, а това дали жалбоподателят е съгласен с тях, не е предмет на производството по чл. 288 ГПК. Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващият съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на неправилно въззивно определение, с предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, обуславящи приложното поле на касационно обжалване.

Вторият въпрос засяга задължението на въззивния съд, в хипотезата на чл. 245, ал. 3 ГПК, да изиска от съдебния изпълнител информация относно платените суми по изпълнителното дело. По този въпрос следва да се има предвид, че първоинстанционният съд служебно е изискал от частния съдебен изпълнител и съответно е представена справка за движение на сумите по изпълнителното дело.

Трети и четвърти въпрос са по съществото на спора. Поставя се въпросът, дали издаването на обратен изпълнителен лист срещу взискателя включва всички суми, платени в хода на изпълнителното дело и във връзка с него. Освен това се пита, дали изплатените суми въз основа на подписана спогодба следва да се включат в обратния изпълнителен лист. По така поставените въпроси към момента съществува непротиворечива съдебна практика: обратен изпълнителен лист се издава за преведените от ЧСИ на взискателя суми в рамките на изпълнителното производство. С първоинстанционното определение за тези суми е издаден обратен изпълнителен лист. В тази връзка определяща се явява служебната справка на ЧСИ по конкретното изпълнително дело, с която се удостоверяват какви суми са изплатени на взискателя по изпълнителното дело. Предмет на обратен изпълнителен иск са само сумите, изплатени на взискателя по изпълнителното дело и затова подписаната между страните спогодба не следва да се преценява в конкретния случай. Взаимоотношенията между длъжника и ЧСИ са предмет на друго производство.

В тази връзка възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Липсата или наличието на конкретен фактически състав, е въпрос на основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства, установени по делото, т. е. е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая конкретната преценка на въззивния съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на определението по реда на чл. 282, т. 3 ГПК, но не може да обоснове приложното поле по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване

на определение № 15 от 23.01.2013 г. по ч. гр. д. № 52/2013 г. на Софийски окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.