ЧЛЕНОВЕ: Р. К.

МАРИАНА КОСТОВА

при участието на секретаря

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Л. И.

ч. т.дело №1669 /2013 година

Производството по делото е образувано по реда на чл. 274 във вр. с чл. 419 ал. 1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] и П. Ф. Ц., чрез адвокат Д. Л. срещу Определение от 31.01.2013 г. по ч. гр. д.№15736/2012 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-2 състав, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение на заповед по чл. 417 ГПК от 15.02.2012 г. по ч. гр. д.№8759/2011 г. на Софийския районен съд, І-во ГО, 49 състав. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че издаденият от жалбоподателя в полза на заявителя в заповедното производство- [фирма] запис на заповед за сумата 146 150.36 евро е редовен от външна страна, поради което са налице предпоставките по чл. 418, ал. 2 ГПК.

Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл. 417 ГПК във вр. с чл. 535, т. 4 ТЗ. Подържат допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Ответникът [фирма] оспорва допустимостта и основателността на частната жалба.

Частната касационна жалба е процесуално недопустима.

Определението на въззивния съд, с което той се е произнесъл по законосъобразността на разпореждането на Софийския районен съд за постановеното незабавно изпълнение на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ - чл. 417, т. 9 ГПК и издаване на изпълнителен лист, не подлежи на касационно обжалване. То не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК, регламентиращи касационното обжалване на въззивните определения. Определението, постановено в производството по чл. 419, ал. 1 ГПК, нито е преграждащо/чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК/, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство/чл. 274, ал. 3 т. 2 ГПК/. То не разрешава спор относно съществуването на вземането, предмет на заповедното производство, а е относимо към изпълнението на присъденото в това производство вземане.

В този смисъл е и трайната и непротиворечива практика на ВКС-вж. Определение №204 от 11.03.2010 г. по ч. т.д.№19/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О., Определение №245 от 12.03.2010 г. по ч. т.д.№148/2010 г. на ВКС, І Т.О., Определение №174 от 07.02.2011 г. по ч. т.д.№53/2011 г. на ВКС, ІІ Т.О., Определение №436 от 05.07.2012 по ч. т.д.№294/2012 г. на ВКС, І Т.О., Определение №292 от 07.05.2012 г. по ч. т.д.№270/2012 г. на ВКС, І Т.О., Определение №248 от 24.04.2012 г. по ч. т.д.№217/2012 г. на ВКС, І Т.О., Определение №164 от 04.03.2013 г. по ч. т.д.№1084/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О. и др..

Определението, с което Софийският градски съд на основание чл. 419, ал. 1 ГПК се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Софийския районен съд разпореждане за незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на основание чл. 417 т. 9 ГПК, е влязло в сила като необжалваемо от датата на обявяването му. Посочването в диспозитива му, че подлежи на обжалване пред ВКС, е без значение и не е създава висящност на касационното производство.

Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] и П. Ф. Ц., срещу Определение от 31.01.2013 г. по ч. гр. д.№15736/2012 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-2 състав, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение на заповед по чл. 417 ГПК от 15.02.2012 г. по ч. гр. д.№8759/2011 г. на Софийския районен съд, І-во ГО, 49 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС, ТК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: