О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 424

гр.София, 10.05.2013г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,

Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми март две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

МАРИАНА КОСТОВА

след като разгледа, докладваното от съдията Костова т. д. № 437/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:

Производството е по чл. 288 и сл. от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя Н. и чрез адв. П. Б. за касиране на решение № 1492 от 5.08.2011г., постановено по т. д. № 1827/2011г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, пети състав. Жалбоподателят твърди, че са възникнали две правоотношения – правоотношение по несъщински спедиционен договор между него и товародателите и правоотношение по договор за извършване на международен автомобилен превоз от Италия с превозвач ЕТ К.. Като излага съображения за разликата между същински и несъщински спедиционен договор, жалбоподателят поддържа че е страна по несъщински спедиционен договор и в това си качество може да прави рекламации за недоставения товар от превозвача на получатели. Съдът не е съобразил действието на чл. 7, ал. 1 ГПК относно изясняване на фактическата обстановка. Твърди, че съдът не е обвързан с определената от ищеца правна квалификация и следва да се съобрази въз основа на събраните по делото доказателства и заявените доказателствени искания. Касаторът формулира два въпроса при допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: за правната същност на спедиционния договор в неговите разновидности – същински и несъщински и как следва да се тълкува чл. 7, ал. 1 ГПК в контекста на заявените с исковата молба обстоятелства, от които ищецът черпи правата си, а именно неизпълнение на договор, независимо от посочената правна квалификация – фактът...