Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. Х. ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА АНДР. П. при секретар С. Т. и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя Т. Х. по административно дело № 1613 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 237 – чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане, подадено от С. Ц. чрез процесуалния представител адвокат М. Ц., за отмяна на решение № 988 от 18.02.2021 г., постановено от Административен съд – София – град (АССГ), второ отделение, 28 състав, по адм. дело № 8367/2020 г. В искането и в допълнително постъпила на 18.04.2022 г. молба от процесуалния представител на искателката се твърди, че поради нередовно връчване на постановеното по делото решение молителката е била лишена от възможността да защити правата си по съдебен ред, в това число и правото да атакува постановения съдебен акт. При наличие на отменително основание по чл. 239, т. 5 от АПК се прави искане за отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд за продължаване на процесуалните действия по съобщаване на съдебния акт.

Ответникът – кметът на район „Младост“, Столична община (СО), чрез процесуалния представител главен експерт в отдел „Управление на общинската собственост и жилищния фонд“ И. Я., с представен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна и моли искането да бъде отхвърлено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

При проверка на допустимостта на искането за отмяна съдът съобрази следното:

С решението на АССГ, чиято отмяна се претендира, е отхвърлена като неоснователна жалбата на С. Ц. против заповед № РМЛ20 – РД48 – 1/26.05.2020 г. на кмета на район „Младост“ - СО, с която на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост е наредено да се изземе общинско жилище, находящо се в град София, [жк], [адрес]. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 10.03.2021 г. Искането за отмяна е подадено в съда на 09.12.2021 г. в преклузивния срок по чл. 240, ал. 3 от АПК и от надлежна страна, за която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустимо.

Разгледано по същество, искането за отмяна е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които са неправилни. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК влязъл в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Трайно и безпротиворечиво в практиката се приема, че разпоредбата визира няколко хипотези, всяка от които представлява самостоятелен фактически състав и е основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Общото между тях е, че е нарушено процесуалното право на страната да вземе участие лично или чрез надлежен представител в процеса, което е довело да нарушаване на правото й на защита и се е отразило върху правилността на постановеното от съда решение.

В случая не е налице такова нарушение. От приобщените по делото доказателства не се установява правото на защита и участие в процеса на С. Ц. да е било възпрепятствано или ограничено. Производството пред АССГ е образувано по жалба, подадена от адвокат И. Г. в качеството му на пълномощник на искателката (л. 7 от делото). Към жалбата е приложено адвокатско пълномощно от 29.11.2019 г., предоставящо на упълномощения адвокат правото да представлява молителката пред АССГ във връзка с жалба срещу заповед на кмета на район „Младост“, СО, като извършва всички съдопроизводствени действия по делото (л. 11 от делото). От протокола от проведеното пред първоинстанционния съд заседание на 27.01.2021 г. (л. 17 от делото) е видно също, че искателката е била представлявана от упълномощения адвокат Георгиев по време на съдебното заседание, като същият е заявил, че поддържа жалбата, че няма доказателствени искания и в пледоарията си по съществото на спора е помолил съда да отмени атакуваната в производството заповед. Всички съобщения и призовки по делото са връчени на упълномощения адвокат Георгиев на посочения в жалбата служебен адрес (л. 8 и л. 54 от делото), или са съобщени по телефона на указания отново в жалбата служебен телефон на адвоката (л. 14 от делото). По делото липсват данни, а такова твърдение не е и формулирано в искането за отмяна, пълномощното на адвокат Георгиев да е било оттеглено. След като личното участие на страните в процеса не е задължително, то в производството пред административния съд молителката е била надлежно представлявана и защитавана от упълномощения от нея адвокат, поради което не може да се приеме, че правото й на защита и участие в процеса е било нарушено.

Неоснователно е оплакването, че като е уведомил единствено адвокат Георгиев за постановения по делото съдебен акт, АССГ е нарушил правото на защита на С. Ц. в пълен обем. Според чл. 39, ал. 1, предл. второ от ГПК, приложим субсидиарно съгласно чл. 144 от АПК, когато страната има пълномощник по делото, връчването се извършва на пълномощника. Предвид на това връчването на постановения по делото съдебен акт на редовно упълномощения от страната адвокат, по отношение на когото липсват данни за оттегляне на пълномощното, не представлява нарушение на съдопроизводствените правила, в частност нарушение, водещо до отмяна на постановения по делото съдебен акт при условията на чл. 239, т. 5 от АПК.

Само за пълнота е необходимо да се отбележи, че оплакването за нередовно връчване на постановеното решение представлява довод за наличието на основание за възстановяване на срока за касационно обжалване по чл. 213а, ал. 3 от АПК, а не за отмяна на влезлия в сила съдебен акт. В тази връзка следва да се посочи също, че в искането за отмяна са изложени взаимно изключващи се и противоречиви твърдения, защото от една страна се поддържа, че поради нередовното връчване на съдебния акт няма как да е изтекъл срокът за неговото обжалване, а от друга страна е подадена именно молба за отмяна на влязлото в сила съдебно решение.

Отделно от горното, оплакванията за недобросъвестно поведение от упълномощения по делото адвокат са без правно значение за дължимата в настоящото производство преценка на основателността на искането за отмяна. Още повече, че към искането не са представени никакви доказателства в подкрепа на изложените от искателката твърдения, а нейна е тежестта да докаже обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни последици.

С оглед на тези доводи настоящият съдебен състав счете, че искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 249 от АПК своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. Предвид фактическата и правна сложност на спора и обема на предоставената защита, на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща законът, искането следва да бъде уважено за сумата от 100лв.

Воден от горното и на основание чл. 244 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на С. Ц. за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК на влязло в сила решение № 988 от 18.02.2021 г., постановено от Административен съд – София – град, второ отделение, 28 състав, по адм. дело № 8367/2020 г.

ОСЪЖДА С. Ц. да заплати на Столична община, район „Младост“, сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване и отмяна.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ТАТЯНА ХИНОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. А. п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ