О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 97

София, 06.04.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и петдесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при секретаризслуша докладваното от председателя (съдията) Златка Русевадело № 1533/2015 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 8794 от 26.01.2015 г. подадена от Л. Д. М.-М., Е. И. М. и Л. И. М. от [населено място], чрез адв. В. К., против определение № 25809 от 19.12.2014 г. на Софийски градски съд, постановено по в. гр. д. № 20089/2014 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено разпореждане от 06.08.2014 г. на Софийски районен съд, 48 състав, постановено по гр. д. № 15951/2011 г., за отхвърляне молбата на жалбоподателите за издаване на удостоверение за европейско изпълнително основание, въз основа на влязлото в сила решение по делото, в частта, в която исковете им са били уважени.

В частната касационна жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно и се иска неговата отмяна.

По допустимостта на касационното обжалване:

В изложението си по член 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторите заявяват /цитирам/:

„Налице са основанията за допускане на касационно обжалване, посочени в чл. 280 /1/, т. 3 ГПК, тъй като съдебна практика по приложението на Регламент /ЕО/805/2004 предвид понятието „безспорни вземания”, обхвата на Регламента и различните видове Сертификати за европеийско изпълнително основание по анексите към Регламента практически почти липсва.”, след което се поставят следните въпроси:

„ 1. Допустимо ли е издаване на удостоверение за европейско изпълнително основание без молителят да е направил твърдение и/или да установява пред съда постоянно...