О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1609

гр. София 03.04.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

гр. дело № 3245/2023 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Е. Г., чрез адв. Б. К., против въззивно решение № 848/20.02.2023 г., постановено по в. гр. д. № 7181/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20009613/01.02.2022 г., постановено по гр. д. № 47770/2020 г. на Софийски районен съд, с което на основание чл. 128, ал. 1 СК е определен режим на лични отношения на ищцата Г. И. Ж. с внучетата й А. И. Г. и Т. И. Г.,а именно: всяка първа събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, както и пет дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката и определения режим на лични контакти на бащата с децата.

В касационната жалба се релевират оплаквания за недопустимост на атакуваното решение, поради липса на правен интерес от иска по чл. 128, ал. 1 СК.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните правни въпроси: 1. „Следва ли съдът да преценява наличието на правен интерес у молителя в производствата по спорна съдебна администрация?“; 2. „Как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 128, ал. 1 СК в сравнение с разпоредбата на чл. 70, ал. 2 СК /отм./? Може ли да се приеме, че в текста на чл. 128, ал. 1 СК иманентно се включва изискването на молителя да се пречи за осъществяването на личен контакт, за да бъде определен режим...