Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. З. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията П. Я. по административно дело № 1664 / 2022 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Директорът на Териториална дирекция М. Б. чрез старши юрисконсулт Ламбов обжалва Решение №6207/01.11.2021 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело №11715/2020 г., с което, по жалбата на „Павлекс“ ООД, [ЕИК], гр. София, [улица], представлявано от П. Ж., е отменено Решение рег. №32-303028/16.10.2020 г., издадено от директора на ТД Южна морска, сега М. Б. с което на основание чл. 74, 2, б. “б“ от Регламент /ЕС/ №952/2013 г. за стока № 1 от митническа декларация MRN 18BG001007Н0031690 е определена нова митническа стойност в размер на 50 693,88 лв. на основание чл. 85, 1 от Регламент /ЕС/ №952/2013 при прилагане на ставка за вносно мито 9,7% е определено митническо задължение в размер на 4917,31 лв., на основание чл. 55, ал. 1 ЗДДС е определена данъчна основа при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗДДС за стоката в размер на 56606,75 лв. и на основание чл. 67, ал. 1 от ЗДДС задължение за ДДС при внос в размер на 11 321,35 лв., в резултат на което на основание чл. 105, 4 от Регламент /ЕС/ №952/2013 са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 2828,62 лв. и ДДС 6 397,93 лв. заедно с лихва за забава.

В касационната жалба са наведени касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК – неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост, аргументирани с теза за недоказаност на извода на първостепенния съд, че платената от дружеството цена по фактурата съответства на договора с износителя. Обосновава се приложимост на вторичния метод за остойносттяване на внесената стока по чл. 74, 2, б. „б“ от Регламента. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски. Възразява се за прекомерност на заплатеното от дружеството възнаграждение за адвокат.

Ответникът по касационната жалба - "Павлекс“ ООД, оспорва основателността й в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество, неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е било Решение рег. №32-303028/16.10.2020 г., издадено от директора на ТД Южна морска, сега М. Б. с което на основание чл. 105, 4 от Регламент /ЕС/ №952/2013 са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 2828,62 лв. и ДДС в размер на 6 397,93 лв. заедно с лихва за забава.

Според фактическите установявания на първоинстанционния съд административният акт е издаден след последващ контрол на цитираната митническа декларация за режим допускане за свободно обращение на стоки, № 1 от които е с описание ръчни чанти от изкуствена кожа 3160 бр., комплект от ръчни чанти от изкуствена кожа с несесер 1100 комплекта, условия на доставката СРТ Бургас; тарифен код 4202221000; държава на произход Китай. Приложена е фактура № 20180112/ 12.03.2018г., издадена от Mega hugo shipping Ltd, Китай.

В търговска фактура за покупка на стоките по МД на обща стойност 117180 щ. долара артикулът с описание ръчна чанта изкуствена кожа, отговарящ на стока № 1 по МД е на стойност 9480 щ. долара, а артикул с описание ръчна чанта с несесер – изкуствена кожа, отговарящ на стока № 1 по МД е на стойност 3410 щ. долара, която съответства на декларираната митническа стойност.

Според договор № 20180112/ 2.11.2017 г., сключен между „Павлекс” ООД и Mega hugo shipping Ltd на обща стойност 117300 щ. долара, артикул с описание ръчна чанта изкуствена кожа е на стойност 3 щ. долара за брой, а артикул с описание ръчна чанта с несесер – изкуствена кожа е на стойност 3,10 щ. долара за брой, съответстващи на цената по фактурата.

По констатациите на митническите органи плащанията към китайския търговец са извършени изцяло преди поставянето на стоките по режим допускане за свободно обращение на 26.06.2018 г. въпреки че в т.4 от договора е предвидено предварително плащане в размер на 10 % от общата сума, а остатъкът в рамките на 30 дни след доставката на стоките. Представени са 4 бр. банкови документи: от 16.04.2018г. за 29000 щ. долара по фактура 20180112/ 12.03.2018; от 19.04.2018г. 29300 щ. долара по фактура 20180113/ 12.03.2018; от 25.04.2018г. за 29400 щ. долара по фактура 20180112/ 12.03.2018 и от 08.05.2018г. за 29600 щ. долара по фактура 20180112/ 12.03.2018. При тези данни администрацията сочи, че плащането от 19.04.2018г. не се отнася до фактурата, приложена от дружеството, а освен това не са поставяни стоки под режим допускане за свободно обращение, за които към МД да е прилагана фактура 20180113/ 12.03.2018г., издадена от Mega hugo shipping Ltd, Китай.

При описаните данни е формирано заключение, че не са представени достатъчно доказателства в потвърждение на договорната стойност на стоките. Митническите органи не намерили аргументи защо декларираната стойност е по-ниска от средностатистическия размер на покупните цени при вноса на стоки със същите характеристики.

В митническата информационна система не са открити данни за стоки, идентични на декларираните, поради което методът по чл. 74, 2, б. „а“ от Регламент /ЕС/ №952/2013 е отхвърлен като неприложим. Анализирани са сходни стоки по няколко резултата за декларирани стоки с описание, сходно на декларираното с държава на произход Китай с подобни характеристики, които не са с необичайно ниски стойности – по МД от 08.02.2018 г. „дамски ръчни чанти от изкуствени материали 1440 бр. 11,03 лв./кг.; По МД от 29.02.2018 г. за 285 бр. ръчни дамски чанти от изкуствена кожа 21.08 лв./кг. и по МД с дата 22.05.2018 г. за ръчни чанти през рамо 750 бр. 30,41 лв./кг.

Митническата стойност на декларираната стока е определена след като е взета предвид митническата стойност на сдтоката по MRN 18BG005803H0004587 от 08.02.2018 г. с описание „дамски ръчни чанти от изк. материали 1440 бр. с митническа стойност 11,03 лв./кг.

След изпълнение на процедурата по чл. 22, 6 вр. чл. 29 от Регламент /ЕС/ №952/13 от дружеството са представени подробни обяснения и писмени доказателства, които според митническите органи не доказват точността на декларираната действително платена цена за стока № 1 по митническата декларация и че не е предоставена задоволителна информация, че тя представлява договорната стойност на стоката по смисъла на чл. 70, 2 от Регламента.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че митническите органи не са обосновали съмненията си в декларираната от дружеството договорна стойност на внесените стоки така, както е разпоредено в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Съдът се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което сумата по вносната доставка е платена изцяло от дружеството на доставчика и съответства на уговореното помежду им, на фактурата и на декларираната митническа стойност. Погрешно в основанието за преводното нареждане от 19.04.2018 г. е посочена фактура №20180113/12.03.2018 г. вместо №20180112 и некоректно вписана като основание в преводно нареждане от 27.03.2018 г. на фактура №20180112/ 12.03.2018 г. в изпълнение на друг договор между същите страни. Съдът е анализирал данните в трите митнически декларации, взети предвид от митническия орган за да приеме, че разликата в цените за достатъчна за обосноваване на съмненията за отхвърляне на декларираната митническа стойност и е посочил, че липсва съпоставка между описаните в тях стоки и тази, предмет на спорния внос.

Като е приел, че обжалваното митническо решение е незаконосъобразно, първоинстанционният съд го е отменил.

Решението е правилно.

Административен съд София-град е установил релевантните за спора факти, извършил е дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 220 от Закона митниците (ЗМ) и е приложил правилно материалния закон. Обсъдил е подробно събраните по делото писмени доказателства и заключението на ССчЕ, въз основа на които е стигнал до обосновани фактически изводи, спрямо които правилно е приложил материалния закон.

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009 г., Mitsui Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09.

Съгласно чл. 70, 1 и 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност.

Съгласно чл. 141, 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, 2, буква а) или б) МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, 3 от Регламента за прилагане предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. "Сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.

Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.

В Решението по дело С- 263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008 г., Sopropй, C-349/07, т. 36. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност.

В случая това изискване не е спазено, тъй като вносителят не е запознат от митническите органи с релевантните към процедурата по чл. 140 във вр. чл. 141 от Регламента за прилагане обстоятелства за определяне на митническата стойност съобразно договорната стойност на сходни стоки. Действително, от оспорващия са изискани допълнителни документи, обосноваващи декларираната МС, но от митническия орган не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че митническите органи не са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки. Липсват мотиви, че посочените средни стойности на вносове в рамките на Съюза и конкретно на територията на България касаят стоки, които имат сходни функционални характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен състав и имат обективната способност да заменят внасяните по декларацията в рамките на нормалната търговия. В случая от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че е налице пълно съответствие между платената цена на стоките и декларираната стойност по МД, а това опровергава манифестираното съмнение на митническите органи, че декларираната стойност на стоките не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. След като митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице, то не са били налице и предпоставките на чл. 140, 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, 2, б. " б " от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №6207/01.11.2021 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело №11715/2020 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА