Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Е. М. Членове: МИЛЕНА ЗЛАТКО. Л. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията М. З. по административно дело № 1674 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в Централното управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), подадена чрез пълномощника му юрк. А., против Решение №1745/29.12.2021 г. на Административен съд (АС) – Варна, постановено по адм. д. №1857/2021 г., с което е отменена издадената от него Заповед №ФК-251-0005776/16.06.2021 г. за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ).
С доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба не се посочват конкретни съществени процесуални нарушения, допуснати от съда, а се твърди неправилност на решението му поради несъответни на закона правни изводи за незаконосъобразност на административния акт.
Ответникът по касационната жалба – „Бътерфлай 2020“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица]оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Р. М. по съображения, изложени в писмен отговор и иска да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение, както и да му се присъдят сторените разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното първоинстанционно решение с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима.
АС – Варна е сезиран с жалба от „Бътерфлай 2020“ ООД против Заповед №ФК-251-0005776/16.06.2021 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в ЦУ на НАП. С нея е наложена на търговеца ПАМ - запечатване на търговски обект – нощен бар „Бътерфлай“, находящ се в гр. Пловдив на бул. „Ц. Б. III – ти Обединител“ в хотел „Рамада“ за срок от 14 дни и забрана достъпа до него на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ДДС. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр с чл. 25, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.06 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажби в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18 от 13.12.06 г.), изразяващо се в това, че търговецът не е издал фискална касова бележка (фискален бон) от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство за извършени продажби на стойност 95 лв. От Протокол за извършена проверка серия АА №0005776/13.06.2021 г. и приложенията към него според изложените в заповедта мотиви се установява, че е констатирана фактическа наличност на парични средства в касата в размер на 95 лв., които не са отчетени чрез фискалното устройство.
Първоинстанционният съд е обосновал извод за допустимост и основателност на оспорването. Приел е, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, но същата е материално незаконосъобразна, тъй като административният орган не е доказал, че търговецът е извършил реално продажба на стоки и услуги, срещу които е получил плащане от клиент в размер на 95 лв.
Настоящият касационен състав преценява като правилно така постановеното решение поради следното:
Чл. 170, ал. 1 АПК възлага върху административния орган доказателствената тежест за установяване на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за неиздаване на документ за продажба по реда на чл. 118, ал. 1 ЗДДС. За да е изпълнен фактическият състав на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, е необходимо административният орган да е доказал, че „Бътерфлай 2020“ ООД е осъществило конкретни продажби на стоки или услуги и не ги е регистрирало (отчело) чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) при получаване на плащането по аргумент на чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.06 г.
Протоколът за проверка като официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК съставлява доказателство за извършените от издалите го длъжностни лица действия и за действията, извършени пред тях. Същият не е подписан от присъстващия на проверката А. С., работещ като барман в обекта, а само от съставилите го двама инспектори по приходите и от полицейския инспектор Стоянков. Според констатациите, съдържащи се в него, след легитимацията на проверяващите е изведен Х-отчет с №340/13.06.2021 г. (00:22:16 ч.) с нулев оборот при касова наличност в размер на 95 лв. Към протокола е приложена предварителна сметка, открита на 12.06.2021 г. в 23:10:49 лв. от сервитьор К. К., с обща сума 72 лв. към 23:15:49 ч.
В протокола обаче липсват констатации за това, че към 00:22:16 ч. на 13.06.2021 г. сметката е приключена, че клиентите са заплатили сумата от 95 лв. на сервитьора, но при получаването на плащането Кръстева не е издала фискален бон. От К. К., която би трябвало да е получила плащането, не са дадени писмени обяснения (декларация), с които тя да потвърждава посочените факти, нито са налице такива декларации от клиентите, които би следвало да са извършили плащането за извършените от тях покупки. Писмените обяснения от бармана А. С., че сервитьорката е нова и в период на обучение (постъпила е на работа на 10.06.2021 г.), не могат да бъдат преценени като частен свидетелстващ документ, който се ползва с доказателствена сила, тъй като издателят му не удостоверява неизгодни за себе си факти, а именно, че в обекта са извършвани продажби на стоки и услуги на клиенти, но той самият не е издал фискални бонове за всяка продажба, въпреки че е получил плащане на цената им. Същото се отнася и до свидетелските показания на Стоичков, дадени пред съда.
По така изложените съображения настоящият касационен състав намира за правилни и съответни на събраните по делото доказателства изводите на първостепенният съд, че административният орган не е доказал фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Не са налице касационните основания за отмяна на първоинстанционното решение по чл. 209, т. 3 АПК – необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 228 АПК на ответника по касация следва да се присъдят сторените в настоящото съдебно производство разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1745/29.12.2021 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. №1857/2021 г.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – София да заплати на „Бътерфлай 2020“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица]разноски в размер на 500 лв. (петстотин лева).
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА
секретар:
Членове:
/п/ М. З. п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА