ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 951

София, 05.12.2018г.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1557 по описа за 2018г. и приема следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат А..Т. като процесуален представител на М. А. В. от София срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд от 23.11.2017г. по гр. д. № 4569/20127г.

Ответниците по жалбата А. И. В. и М. И. В. в отговора си по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК чрез адвокат К.М. са заели становище за недопускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим въззивен съдебен акт.

За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ взе предвид:

С атакуваното решение САС е отменил решението на СГС от 17.VІІІ.2012г. по гр. д. № 578/2003г. в отхвърлителната му част по иска по чл. 59 ЗЗД и вместо него е постановил друго, с което е осъдил М. А..В. да заплати на А. Ив. В. и М. /погрешно записано М./ Ив. В. 37861.89лв. обезщетение за ползване през периода 10.V.1998г. – 10.V.2003г. на апартамент в София, подробно индивидуализиран, заедно със зимнично помещение, таванско помещение и с припадащите се части от общите части на сградата и от мястото, върху което тя е построена, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, и е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията по чл....