Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в закрито заседание в състав: Председател: П. Ж. Членове: ЛОЗАН П. Я. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя П. Ж. по административно дело № 1677 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 175 Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Варна, за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 10336/15.11.2022 г., постановено по административно дело № 1677/2022 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение.

В искането се твърди допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното решение, изразяваща се в погрешно посочване на частта от РА, подлежаща на повторно разглеждане от първоинстанционния съд, несъответстващо на мотивите, изложени в решението.

Твърди се, че формираната истинска воля на съда е била делото да се върне относно законосъобразността на установените с РА допълнителен приход от продажба на череши и вишни в размер на 113 825,58 лв. за 2018г. и 138 343,96 лв. за 2019г., а вместо това с решението чиято поправка на очевидна фактическа грешка се иска, съдът е постановил, че делото се връща в частта на установените с РА задължения за корпоративен данък за 2018 година за разликата от 7 164, 97 лева до 14 596, 47 лева и лихви в размера от 1 136, 53 лева до 2 445, 10 лева и корпоративен данък за 2019 година за разликата от 11 902, 56 лева до 22 769, 11 лева и лихви – за разликата от 376, 94 лева до 923, 49 лева.

Ответната страна - „А. И. 2000“ ЕООД, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на искането.

Върховен административен съд, състав на първо отделение, приема за установено следното:

Искането за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 10336/15.11.2022 г., постановено по административно дело № 1677/2022 г. по описа на Върховния административен съд, е подадено от страна по делото, не е ограничено със срок, поради което е допустимо за разглеждане. Разгледано по същество е неоснователно.

Съгласно чл. 175, ал. 1 от АПК, по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности.

С Решение № 10336/15.11.2022 г., постановено по административно дело № 1677/2022 г. по описа на Върховния административен съд, е отменено Решение № 1441/09.11.2021 г., постановено по адм. дело № 754/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта с която е отменен Ревизионен акт № Р-03000320001691-091-001/23.11.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция - Варна, потвърден с Решение № 7/09.03.2021г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, в частта, с която на „А. И. 2000“ ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за 2018 година за разликата от 7 164, 97 лева до 14 596, 47 лева и лихви в размера от 1 136, 53 лева до 2 445, 10 лева и корпоративен данък за 2019 година за разликата от 11 902, 56 лева до 22 769, 11 лева и лихви – за разликата от 376, 94 лева до 923, 49 лева и вместо него е постановено връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Варна, в тази му част.

По този начин съдът изцяло е уважил подадената касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Варна срещу решението, в обжалваната му част. Формираната действителна воля на съда в решението, чиято поправка се иска, е че като е отменил РА, в частта на установени задължения за корпоративен данък за 2018 година за разликата от 7 164, 97 лева до 14 596, 47 лева и лихви в размера от 1 136, 53 лева до 2 445, 10 лева и корпоративен данък за 2019 година за разликата от 11 902, 56 лева до 22 769, 11 лева и лихви – за разликата от 376,94 лева до 923,49 лева, първоинстанционния съд е постановил неправилно решение, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Следователно няма противоречие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в диапозитива на съдебния акт.

Неоснователно в искането за поправка на ЯФГ се твърди, че в диапозитива на съдебния акт, касационната инстанция е следвало да се произнесе по законосъобразността на установените с РА приходи от продажба на череши и вишни, а не по обжалваната с касационната жалба на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна част от решението на АС – Варна. В случая по законосъобразността на установените с РА задължения за корпоративен данък, формирани от извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2018 година със сумата от 113 825, 58 лева и за 2019 година със сумата от 138 343, 96 лева, на основание чл. 78 от ЗКПО във връзка с недеклариран приход от продажбата на череши и вишни при продажба между свързани лица, ще се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. В случая, настоящата инстанция се е произнесла по това, което е обжалвано и мотивите на съдебния акт, чиято поправка се иска, са в съответствие с диспозитива му.

Предвид на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че искането за поправка на очевидна фактическа грешка в решението, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Варна, за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 10336/15.11.2022 г., постановено по административно дело № 1677/2022 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА